петък, 29 ноември 2013 г.

разпънаха ме
сложиха ми субтитри
и заглушиха звука
писала съм те
толкова пъти
че вече не знам коя си
когато ме целуват 
усещат вкуса ти
в тъмното не мога да те позная
на светло не знам аз коя съм
лутам се сляпа
ти гледаш самодоволно
за да ме хванеш на ръба на скалата
да ме изтеглиш обратно
в реалност която не е възможна
или ти не познаваш посоките
или аз винаги тичам в грешната

очите ти-карта на света ми
твърде малък да побере и двете ни
гориш моста 
после преплуваш реката наобратно
някъде по пътя удави 
онова
за
което
се
връщаш



Блог класация