- Думите просто не текат, човече, запъват на всяка сричка, бунтуват
се в устата ми, тичат към гърлото, удрят си главата в сливиците ми,
висят на тях, засядат, блъскат се, забиват малките си гумени ботушки в
езика ми, пробиват го, перфорират го целия. Накрая се давят в горчива
слюнка с дъх на кафе и цигари. Умират, човече, аз просто преглъщам
виновно. И отпивам още кафе.
- Пробвал ли си просто да си отвориш устата ?
събота, 3 януари 2015 г.
Животът не е толкова сложен.
Когато знаеш какво иска сърцето ти.
И любовта не е толкова сложна.
Когато се излекуваш от манията ти по драматизъм и сълзи в малките часове.
Всички го разбират рано или късно.
Пожелавам ти да не си от закъснелите.