Как умират страхливите...думи.

- Думите просто не текат, човече, запъват на всяка сричка, бунтуват се в устата ми, тичат към гърлото, удрят си главата в сливиците ми, висят на тях, засядат, блъскат се, забиват малките си гумени ботушки в езика ми, пробиват го, перфорират го целия. Накрая се давят в горчива слюнка с дъх на кафе и цигари. Умират, човече, аз просто преглъщам виновно. И отпивам още кафе.

- Пробвал ли си просто да си отвориш устата ?

Животът не е толкова сложен.
Когато знаеш какво иска сърцето ти.
И любовта не е толкова сложна.
Когато се излекуваш от манията ти по драматизъм и сълзи в малките часове.
Всички го разбират рано или късно.
Пожелавам ти да не си от закъснелите.