Аз съм чупливо нещо, така че дръж парченцата заедно.

Само мъртвата риба се носи по течението

някой ден ще се излекуваме

от сантименталностите

и ще си махнем черните шалчета

дотогава ще ям жито

и ще отказвам здравословни съвети

(защото всички 'разбират' от любов смърт)

ако това е болест

май не искам да бъда здрава

оставям те да оздравееш

Не ме убиваш, но дали ме правиш по-силна? "Не"-то ми отслабва. Отслабват и коленете ми. От вървенето в грешна посока. Късно е за начало. Дано този път поне да си тръгнем..

Ще ми се да идем на кафе.
 В ролята на Аз и Ти. 
Не на два срещуположни бряга,
две племена враждуващи,
двама учени, доказващи теории
един на друг и вечно несъгласни.
Ще ми се да видя пак Общото,
преди да ми разкажеш за Различното.
Искам да вдишвам парата над топлата ми чаша,
вместо да пия хилядите си вини.

аз съм ти край
и съм ти аз пак начало
да се свети името Ми   
и да бъде волята Ми
защото грешките твои
са изкуплението мое


***


цепката 
проклета
за нея
всеки път е за нея

Лъжете се на едро, иначе няма смисъл.

Ти.
Ние.
Нищо.

Случайни открития

“I’m sorry you were not truly loved and that it made you cruel.”

разпънаха ме
сложиха ми субтитри
и заглушиха звука
писала съм те
толкова пъти
че вече не знам коя си
когато ме целуват 
усещат вкуса ти
в тъмното не мога да те позная
на светло не знам аз коя съм
лутам се сляпа
ти гледаш самодоволно
за да ме хванеш на ръба на скалата
да ме изтеглиш обратно
в реалност която не е възможна
или ти не познаваш посоките
или аз винаги тичам в грешната
очите ти-карта на света ми
твърде малък да побере и двете ни
гориш моста 
после преплуваш реката наобратно
някъде по пътя удави 
онова
за
което
се
връщаш

преди да затвориш вратата

остави ми малко за накрая
да сложа в устата си трохите
за Бог да прости и за едно време
колкото съм търсила
толкова съм намирала
и пак празно
толкова много пъти
подводни камъни на километри от брега
от нямане
да имам
от тъмно
на слънце
'Господи, колко съм грешна'
толкова много пъти

не ми затваряй вратата                                                      

нищо, че още не знам как да почукам

ти винаги трябва да Си

за да пребъдем Ние
гледай ме в очите
нищо, че все бягам от твоите
предричаш всичките ми стъпки и опити за бягство
но знаеш, че няма къде да отида
никога не ме спираш
никога не ме гониш
и съм като луда
бягам в кръг до несвяст
имам белези от безсмислени бягства
дупки от куршуми..и думи
всеки път ме посрещаш като войник от фронта
любяща съпруга
без обвинения в погледа
щастлива, че е жив у дома
знаеш смисъла на всичките ми думи
но ме разбираш и без тях
имаш търпението на майка
и яростта на лъвица
но никога не ме е страх
от мълниите в тъмните ти очи
аз съм тумор в ириса на окото ти
ти си родилно петно на бедрото ми

Г.Г.

№5

Фотографката.

пардон. артист на свободна практика.
свободно снима себе си.
пред огледалото.
и не само.



.

32. страница

Докато успея да се събудя след края на септември, бях изпуснала дирите на октомври, а ноември идваше непоколебимо. Дните ми се изнизват като деца, които напускат родното огнище - винаги твърде рано, преди да им се порадваш, преди да се подготвиш да ги изпратиш.  Сякаш малки парченца пареща плът се откъсват от мен на всеки 24 часа. Отгледах ли си дните както трябва? Изпратих ли си подобаващо децата или ги пуснах на улицата голи и боси, неразбрали живота? Търкулнах си дните като питката от оная приказка и чия нива обикалят не е ясно, нито кой ще я жъне. От жътвата най ме е страх. Защото може и най-накрая да пожъна каквото посях.

Обичането ми е характерна черта. Най-характерно е, че не го умея. Некадърна любовница съм. Ти знаеш най-добре. Любовта ми е кекава..като мене. Простудиш ли я веднъж, не оздравява. А ти все на течение я оставяш. Пневмония с чай не се лекува. Дръж си го. И цитатите от Карабашлиев няма да и свалят температурата.

Аз знам, че този път идваш от много далече, знам,  че няма да си тръгнеш без това, за което си дошла.. Работата е там, че.. то от него не е останало много. Това, което в твоето изтерзано съзнание е цяр за всичката ти болка, в действителност е гноясала и проядена торба със спомени. Празна е, както и душата ми, след всичката бруталност на егоистичната ти любов. Ти си варварин в светите земи, не ти отива да коленичиш пред светилище, което сама оскверни.Ти си признания в един след полунощ, седмото уиски, бялото петно, онова-за-което-не-се-говори, неудобните паузи в изреченията, срама на девица, споменът, който не се трие..

как се живее без ръждивото в ирисите ти
без нервното потропване на пръстите ти
без дрезгавите ноти на думите ти

живее се, не че не може..

приказки след хиляда и две нощи

ще ми построи къща

 с големи прозорци

и широка веранда

с кактуси

ще имаме куче 

и малка къща за него отпред

2 деца

и зелена кола

ще ми подари пишеща машина

 с малки ретро клавиши

ще ми чете набоков в оригинал

ще си изхвърля изтърканите подметки

ще пием лимонов сок

подсладен само с любов

ще  спра да си тръгвам

2 минути преди полунощ

и няма да си губя обувките вече.

не мога да не искам

Непоправима си като бримката на чорапогащника ми, която става все по-голяма колко повече се опитвам да я скрия.
Нетърпима си като онзи глад за нещо сладко в 1 след полунощ.

Спасители дебнат отвсякъде

Ако това, което искаш е да ме "спасиш" от всичко, което съм, тогава коя очакваш да бъда? Нека ти кажа отрано, че под "греховете" ми не те чака нова чиста версия, върху която да проектираш представата си за мен. Няма как да ми изтриеш грешките, защото те са богатството, което ти и твоите правилни решения никога няма да натрупате. Не ми казвай, че ме обичаш, ако не знаеш с колко горчиво обичам кафето си сутрин(обед и вечер) или как ям бадеми в 2 през нощта, или как си прегъвам страниците на книгите по 2 пъти точно в средата. Ако бях кауза, щях да съм загубена. Аз съм твоята загубена кауза. И не чакам спасение. Такава искаш ли ме?

Ню Йорк за 'NON-RESIDENT ALIENs' .. или когато не си прочел надписа с дребни букви.

индийски и пакистански диалекти
на американски фон
лютеница в мотел в лонг айлънд
българско фета сирене.. с турски етикет
9 долара ми струват часовете
докато сервирам вода на бабе от дъ хемптънс и мини подобието и на куче
на другата седалка е:
но инглес, но компренде
(деба и малоумната испанска паплач!)
евтино ли ме купуват
или на мен ми излиза скъпо?

self-deception

глупачке,
птиците не зимуват, те просто преследват лятото,
а ти кога ще започнеш да си следваш сърцето?!

8

the hours

Можеш да се опиташ да я изтриеш. Или да я замениш. Знаеш, че няма смисъл. Времето няма значение, когато картата е прегъната по диагонал между Ню Йорк и София.
Тя се случва 7 часа преди мен. Аз я догонвам от другия край на света.
Любовни писма на 15-то число. Между тях снимки и чакане.