no drafts

заспива усмихната
докато прозорците потни
плачат
по отминалите самоти

ръцете виждат в тъмното
и лекуват драскотини
и мастилени петна
от любовни чернови

пиши ме с главни букви
и недей да драскаш

.

ENOUGH

на някои жени не им трябва много
на някои жени се дава малко
защото на толкова са научени
а многото не им е достатъчно

пълна съм до пръсване
и празна та чак гласът ти
ражда ехо в гърдите ми
всяка пролет се влюбвам
в другите сезони боля

пропуснати повиквания
временни премествания
възглавници
с три твои косъма
и моя пафюм
четки за зъби на много адреси
пълнолуния по никое време
пълнослънция
пълносърция
пълно
ми
е.

щастието е несбъднато желание
заменено от малко чудо
което осъзнаваш в горещ следобед
38 дни по-късно
щастието е празна чаша от кафе
на чието дъно се оглеждаш с усмивка
добре е от време на време да не ти се случва
каквото си искал





никой не може да ти отнеме щастието
то просто понякога закъснява

до поискване

паметта е бич
умът се превръща в стара кутия от обувки
в която прибираш всички останки
защото сантименталностите са порок
който съсипва всички ни
прибираш хартийки билети
опаковкикартичкиключодържателикнигикамъчетагривнисосмици
консервираш месеци и години
хербаризираш хора
запечатваш всичко
до поискване
до потърсване
но знаеш че вече никой никого няма да търси

Този глад се засища  само по един начин.
Хора като теб си отиват гладни.

Думите са бумеранг.
Пази си главата.

ако си избереш да си огледало
знай че когато не ме обичаш
няма да те обичам и аз  

нахрани ме с чистотата на ума си

обещавам да не цапам вътре

а ти не излизай от там

просто не знаеш какво е навън.

няма да те обичам

и няма да ти пиша поеми

сигурно ще си тръгна до час

но за бога не излизай навън

планувам пътуване
до мен и обратно
/2/2/2013/
              ***
така и не се върнах
/днес/


..

Неделя сутрин

Вярвам в щастието от пръв поглед 
                                        ... в огледалото.

№ 8

осмиците са просто нули
вкопчили се в отчаян опит
да са нещо по-голямо
няма да съм нула
дори и твоята.


.

речник

*твоята путка - същ., ж.р., ед.ч.;
                            1.най-топлата путка

ед.ч.		пут-ка
	членувано	пут-ка-та
мн.ч.		пут-ки
	членувано	пут-ки-те
звателна форма		пут-ко

Аз съм чупливо нещо, така че дръж парченцата заедно.

Само мъртвата риба се носи по течението

някой ден ще се излекуваме

от сантименталностите

и ще си махнем черните шалчета

дотогава ще ям жито

и ще отказвам здравословни съвети

(защото всички 'разбират' от любов смърт)

ако това е болест

май не искам да бъда здрава

оставям те да оздравееш

Не ме убиваш, но дали ме правиш по-силна? "Не"-то ми отслабва. Отслабват и коленете ми. От вървенето в грешна посока. Късно е за начало. Дано този път поне да си тръгнем..

Ще ми се да идем на кафе.
 В ролята на Аз и Ти. 
Не на два срещуположни бряга,
две племена враждуващи,
двама учени, доказващи теории
един на друг и вечно несъгласни.
Ще ми се да видя пак Общото,
преди да ми разкажеш за Различното.
Искам да вдишвам парата над топлата ми чаша,
вместо да пия хилядите си вини.

аз съм ти край
и съм ти аз пак начало
да се свети името Ми   
и да бъде волята Ми
защото грешките твои
са изкуплението мое


***


цепката 
проклета
за нея
всеки път е за нея

Лъжете се на едро, иначе няма смисъл.

Ти.
Ние.
Нищо.

Случайни открития

“I’m sorry you were not truly loved and that it made you cruel.”

разпънаха ме
сложиха ми субтитри
и заглушиха звука
писала съм те
толкова пъти
че вече не знам коя си
когато ме целуват 
усещат вкуса ти
в тъмното не мога да те позная
на светло не знам аз коя съм
лутам се сляпа
ти гледаш самодоволно
за да ме хванеш на ръба на скалата
да ме изтеглиш обратно
в реалност която не е възможна
или ти не познаваш посоките
или аз винаги тичам в грешната
очите ти-карта на света ми
твърде малък да побере и двете ни
гориш моста 
после преплуваш реката наобратно
някъде по пътя удави 
онова
за
което
се
връщаш