Апокалипсис..после

-Не ми казвай..

-Ти знаеш..

-Запалката не пали

-Какво ще стане когато..

-Искаш ли цигара?

-искам да кажа, ами ако..

-Не стане както очакваш? Не получиш от мен, това което си решила, че искаш? Ако плановете се окажат просто бъбрене в малките часове?

- ...

-Ще има огън, пожари ..и урагани, които ще разнесат пламъците навсякъде, ще изгорят всичко, което си докоснала, всяка дума за любов, която си изрекла, ще се превърне в проклятие, ще мразиш, ще обичаш, после пак ще мразиш. Мен.
Но сега е рано за Апокалипсис.
Подай ми пепелника.

лицата в събитията
и събитията по лицата им
прилики и разлики
твърде не случайни
думите се изтъркват
обеззвучават
изкривяват
заменят
изтриват
бръчките по очите
гнетът по ръждата в ирисите
изгризаните нокти
и онова клиширано бягство на другия тротоар
не изчезват заедно с думите
които изтри.

В сегашно време, в НЕединствено число.

Поемам нейното 'ще' в себе си,

за да я оставя да ми се случи сега.
Разливам се неудържимо,
а тя ме попива с ръка.
Линиите по дланите и
вещаят тъга.
Но днес искам да мисля
само в сегашно време.

най-накрая разпознах чудовището от кошмарите си и спрях да ги сънувам

онази мисъл 
в 1 след полунощ
е нейна.

тя знае
и идва 
да си я вземе.

Кога ще ни дойде времето, И.?

Кога ще ни дойде времето, И.?
На моя циферблат няма интервал за "нас".
Стрелките те прескачат всеки път, когато ми откраднеш от минутите.
0 часа разлика и пак аз спя когато ти звъниш и обратното.
Минало незапомнено, няма да дойде Времето.

Умея да си затварям очите,
да си забравям миналото
и да си помня бъдещето,
да се преливам в делви с медовина
и после да потичам от дупките в дъното.
Пропивам се в дъските, които по навик скърцат под стъпките ти,
пълзя с аромат по стените.
Пий!
Задушавам те с мисъл, заседнала на челото ти,
държа те за гушата и питам 'помниш ли'?
Пий!
Имам парченца от теб и кал по обувките:
на дълбоко съм ходила
и от плаващи пясъци съм излизала.
лотус с 9 живота.
цъфтя.
изсъхвам.
но пак на цветя ти мирише.

Искрено и лично за нещата, които в крайна сметка никога не остават лични..

 

защото не можем да си затваряме устата, за пътите, в които сме си отваряли краката.

Хубавото

хубавото е скучно за писане                                          
много е трудно
понеже е дим
от последната ни цигара
в 5 сутринта
на спирката
докато си броиш изпитите бири
а аз вече не помня защо се смея
свещи, котка и преполовени чаши
гениални прозрения
които не помня на сутринта
свобода на тихите мисли
в шумни пространства
някой те чува
когато сам не успяваш
кой да ми каже какво значи хубаво
кой да ми каже, че можело
когато не го измерваш според най-малкото зло
когато е просто..
хубаво.

жънеш само каквото посееш                          
това не съм го сяла
да не съм в чужда нива?!
или някой е объркал семената?!
а и не е време за жътва
не прибирам плодове
от чужди грешки

когато съм щастлива, съм щастлива за трима
когато съм тъжна, и хората в рекламите за паста за зъби вече не се усмихват
да ми дадеш
да ти дам
колко?
една усмивка време
и ръцете ти
които са винаги меки

повредени крушки

Ти си 30 минутната еуфория от евтин хап, купен от някой изпаднал дилър на ъгъла срещу някоя гимназия. Последват те драйфане, главоболие и лоши спомени. Ти си от ония некачествени наркотици,  след които се чудиш за к'во ти е било да се занимаваш с шибани химии, а не си си пушил тревата. Понеже си некачествена, не е нужно лечение от теб и никой не ходи на рехабилитация. Просто те изхвърля в тоалетната чиния и решава да се грижи повече какво пуска в тялото си. Решение на незрялост и развилнели се хормони, грешка, от полезните. Бърз секс в тоалетна, някъде в мръсотията и тоалетната хартия сигурно има нещо красиво..трябва да си друсан, за да го видиш. Проблемът е, че никой не остава друсан до края с теб, все някога отрезняват или слънцето изгрява преждевременно. И трябва да се скриеш обратно при меката светлина на премигващите крушки. Безсмисленият театър на големите ти лъжи и малките скрупули ще завърши както всеки бягащ престъпник - затворник в собствения му ум, защото стъпки остават дори когато си с гръб.
Почини си. Излизат бръчки от много усмивки, особено от насилените. 
Като си обърнеш главата на другата страна по-добре ли се чувстваш в тялото на много личности, никоя от които не си ти?

Един ден крушките светват.

Къде ще отидеш тогава?

пеперудите от стомаха ми
в рамки на стената ти
ехо на пърхащи крила




този твой страх от пеперуди..

..

илюзия за пълното празно
транса на многото "О" - та
късно нощем и рано сутрин
и понякога в обедната почивка
но бедрата и никога не са
достатъчно топли

Демонa стрих на прах,
разтворих го в чаша топла вода.
Терафлу за душата ми.
Аз съм той и той е аз.
Толкова е колкото му дам.
Днес му взимам правата.
Един ден след утре
ще бъде
минало-
едно от
многото
ми.

Свети Валентин ли?!

Като лудите, на които се смееш
Така да обичаш
Като роб да си и слугиня
Като бръшлян да си
И да не можеш без студения камък, на който се увиваш
Като птица да си
Заклещена в гнездото си
Глуха да си за лъжите
И сляпа да си за плесниците
Като лекар, който не може
Сам себе си да излекува
Така да обичаш
Като пъстърва да си
В солени води
Сама да се събличаш
Сама да се обличаш
Виното във вода да превръщаш
И все жадна да ходиш
Така 
да 
обичаш.


...

Не ти ли стига?

ликьор:

сладък,

но слаб.

не ме е страх.

Докато говоря бъркам времената, правилното е някъде по средата, граматически неточна проекция на лексикален недостиг. Надолу и нагоре от тук изглеждат като хоризонтални прави, позиционирани в празно пространство. Да се движиш по една от тях е като да ходиш по въже, една грешна стъпка и ставаш миниатюрна точка на листа.

понякога казва, че я обича
случва се
при пълнолуние  и около финала на биг брадър
големите думи не трябва да се хабят
казва
любовта се изтърква
притрива се
като използван многократно презерватив
затова не използват
не им трябва
любовта им си е по природа безопасна
..и безплодна