приказки след хиляда и две нощи

ще ми построи къща

 с големи прозорци

и широка веранда

с кактуси

ще имаме куче 

и малка къща за него отпред

2 деца

и зелена кола

ще ми подари пишеща машина

 с малки ретро клавиши

ще ми чете набоков в оригинал

ще си изхвърля изтърканите подметки

ще пием лимонов сок

подсладен само с любов

ще  спра да си тръгвам

2 минути преди полунощ

и няма да си губя обувките вече.

не мога да не искам

Непоправима си като бримката на чорапогащника ми, която става все по-голяма колко повече се опитвам да я скрия.
Нетърпима си като онзи глад за нещо сладко в 1 след полунощ.

Спасители дебнат отвсякъде

Ако това, което искаш е да ме "спасиш" от всичко, което съм, тогава коя очакваш да бъда? Нека ти кажа отрано, че под "греховете" ми не те чака нова чиста версия, върху която да проектираш представата си за мен. Няма как да ми изтриеш грешките, защото те са богатството, което ти и твоите правилни решения никога няма да натрупате. Не ми казвай, че ме обичаш, ако не знаеш с колко горчиво обичам кафето си сутрин(обед и вечер) или как ям бадеми в 2 през нощта, или как си прегъвам страниците на книгите по 2 пъти точно в средата. Ако бях кауза, щях да съм загубена. Аз съм твоята загубена кауза. И не чакам спасение. Такава искаш ли ме?

Ню Йорк за 'NON-RESIDENT ALIENs' .. или когато не си прочел надписа с дребни букви.

индийски и пакистански диалекти
на американски фон
лютеница в мотел в лонг айлънд
българско фета сирене.. с турски етикет
9 долара ми струват часовете
докато сервирам вода на бабе от дъ хемптънс и мини подобието и на куче
на другата седалка е:
но инглес, но компренде
(деба и малоумната испанска паплач!)
евтино ли ме купуват
или на мен ми излиза скъпо?

self-deception

глупачке,
птиците не зимуват, те просто преследват лятото,
а ти кога ще започнеш да си следваш сърцето?!

8

the hours

Можеш да се опиташ да я изтриеш. Или да я замениш. Знаеш, че няма смисъл. Времето няма значение, когато картата е прегъната по диагонал между Ню Йорк и София.
Тя се случва 7 часа преди мен. Аз я догонвам от другия край на света.
Любовни писма на 15-то число. Между тях снимки и чакане.

Ню Йорк няма сърце.

Започвам да мразя това място. И всяко друго, което се намира на 8000 километра от теб. Или дори на 10. Страдам за всяка минута, в която не ти виждам усмивката, не ти чувам мислите, не те усещам. Всичко, което искам в момента, е да те прегърна и да заспим. Искам утре да ти взема кафе от 7/Eleven (Спокойно, то ще ти хареса със сигурност, просто защото не е кафе – нещо като 3 в 1, но по-слабо с най-различни вкусове – ванилия, кокос, шоколад, карамел, лешник и други bullshiti). После ще се качим на Jitney заедно с богатите баби от Southampton и ще идем в Ню Йорк. Ще се разходим по Пето, Лексингтън, ще идем да си вземем най-вкусната салата от Deli-то на 44^th. После ще идем в MoMA  и ще се правим, че разбираме експресионистите. Ще лежим на скалите в Central Park и ще си говорим за неосъществими планове и ще се правим, че не са такива. Аз ще ти вярвам когато обещаваш. Ти ще знаеш, че не трябва да го правиш. И все пак ще ми обещаваш. Повече отколкото можеш да изпълниш. Не защото си лоша. Просто сме такива когато обичаме. Ти ме обичаш. Аз знам.(Съжалявам много за няколкото девойки, които не са го разбрали още.) Ще се приберем и ще пием вино на верандата на въображаемата ни къща. Докато съседите ни – двойка гейове, си разхождат мини териера, който аз сигурно ненавиждам. Ние си имаме истинско куче. И няма как някой да го обърка с плъх, но за него друг път. То сутрин си се разхожда само, защото ние сме заети да правим любов.Случва се и да работим. Ти не работиш в офис и нямаш работно време. Имаш благотворителна организация. Пътуваш (и ме взимаш с теб понеже много ми липсваш иначе). Аз най-вероятно уча още някое висше и работя нещо от онзи безкраен списък, за който говорим понякога.  Все така искам много неща и ги искам всичките, но ти си ме обичаш такава. Сигурно вече не ти се ядосвам толкова..или аз не те ядосвам толкова...едно от двете. Имаме снимки по всички стени и ти се усмихваш широко на всичките, само на тази от Empire State Building си леко намръщена и ти е студено. И зърната ти са настръхнали, ако се вгледаш.. Добре, няма да се замечтавам. Работата е там, че много ми липсва тялото ти. Точно твоето. И нещата, които правя с него. И не е просто физическа, а душевна нужда да усетя, че калъфката ми мирише на теб, дантелата малко под пъпа ти, влагата  малко по-надолу и да чуя как дишането ти се учестява, когато съм под дантелата .. И да, обичам ги тези зърна. За тях ставаше дума. Искам всеки сантиметър от теб и не ме интересува колко е егоистично или обсебващо, искам всичко твое.

В града където всеки идва да сбъдва мечти аз си нося мечти от вкъщи, които не пасват. И си нося любов от вкъщи, изглеждам като дете, което си носи домашно приготвен сандвич, сред цял клас хлапета, които отиват да си купят Макдоналдс. Ти си моят сандвич. И си имаш всичко.

Ню Йорк има стотици вени и артерии,които го браздят. Има емоция, динамика, цвят. Във вените му текат денонощни струи от жълти студени таксита и ядосани шофьори в отчаяна нужда да се влеят в сърце, което липсва. Ню  Йорк няма сърце. Остава студен въпреки милионите си нощни слънца. Заблуждава само туристите. Ню Йорк трие спомени и подменя самоличности, рай за онези, които мечтаят да бъдат други. Само трябва да свикнеш със студената кръв.

Зад завоя пак е тя.

След цяла нощ Franc Ocean и устните й които ту говорят, ту се сливат с моите, всичко прикючва на гарата. 2 минути престой на влака и виждам само дълги кестеняви коси през отворения прозорец. Любимите ми. Докато влака не се скрие. Бързам да вляза в гарата преди той да се скрие зад завоя. Най-тъжното в едно изпращане не е тръгването на влака, а празните релси след него. Днес има 2 заминавания, моето и нейното. Опразвам си стаята. Нея мога да я гледам празна. Има нещо вдъхновяващо в празните стаи, които чакат да бъдат подредени и да приемат живота на новия си наемател. Аз ще имам нова стая. След 2 дни. Местя живота си от една стая в друга. По пътя изпадат много неща, други губя умишлено.
Най-трудно се научих да изхвърлям излишното. Излишните неща най-често са маскирани като важни, нужни или са сантиментални останки, пуснали корени в спомена. Днес изхвърлям повече отколкото взимам със себе си.
Нея я разпилях навсякъде из багажа ми, парченце по китката ми, парченце в портомонето. Нищо не е попивало така по мен..

пастелно син ми е вкусът в устата
и не е страшно, че не знам отговорите
страшно е, че не знам кои са въпросите

Отложено сбогуване с миналото

Не мога да бъда друга. Не мога да обичам по-малко.
Не умея да искам по-малко отколкото заслужавам.
Лощото е, че го искам все от хората, които го нямат.
Пъхам ръце в масивен шкаф от дъбово дърво с надеждата да ги напълня. Той е изящен, с прекрасна дърворезба..  и тази миризма на дървесина. Обаче е празен. Замахвам вътре, опипвам стените, чопля с нокът ъглите, търся второ дъно. Накрая нищо. Само тресчици под ноктите ми. Това е малка болка, тъпа и постоянна. Жалко е да те боли така. Предпочитам големите рани.

Из едно симулиране на дейност в чакане да си предам царския пищов..

Доказателство и опровержение. Юридически доказателства.

Доказването е процедура, целяща признаването на определен тезис чрез подбиране на основания или доводи в негова подкрепа. Доказателствата се делят на дедуктивни и индуктивни. (До тук добре.)
Дедуктивните от своя страна се делят на преки и непреки. Преките са преки..ама много, много, много преки. Непреките от своя страна са не чак до там преки. Донякъде те са абсолютно не преки...бла бла бла.
 При преките доказателства се прилага схемата модус вивиус, която е някаква сложна тъпотия с функции и диаграми с участието на величините P и Q . Като цяло изводът е, че е верен или тезисът, или антитезисът.. или и двете.. или пък никое. Ако антитезисът е верен, се извежда следствие, което най-вероятно не прилича на следствието на тезиса.  За момента само величините P и Q в изпитната зала са наясно чие следствие се приема за истинно. И евентуално асистента на катедрата.
 При индуктивните доказателства след прочит на дълги колкото цял абзац изречения, с космически неясни термини, може да се направи заключението, че нищо не е сигурно, а само вероятно и то само ако тезисът следва следствието, което от своя страна следва да следва също толкова слабо вероятния тезис на другото предположение. Накратко казано.
Най-ясно от темата става, че ясно и категорично и не в сферата на вероятностите може да бъде само опровержението. Защото чрез сложните конфигурации на P и Q, излиза, че тезисът не може да бъде доказан, а трябва догматически да бъде приет, с презумпцията, че може би, вероятно, евентуално ..не е верен..почти като приемането на Христос за исторически съществувал или твърдението, че в Търново има девствена студентка.
От тези последни заключения за съдебната аргументация  и дискусия в мен се поражда съмнението, че искам да участвам в такава или да стъпвам в съдебна зала. С недоказуем тезис, следствия с сферата на вероятностите и задружно съвокупляване между Q и P, с цел зачеване на излишно усложняващи теории за същността на съдебните доказателства и дискусии, тази тема заема едно от челните места на най-отегчителните и неясни научни трудове в моя кратък академичен живот.

влажно

така дълбоко да си в мен, че да се сраснеш
с утробата, която караш да пулсира

..толкова красива .

нали ти казах, че сме клишета

ти си

(и хиляди други неща)

 деликатната кожа на клепачите

онова  изтръпване до мозъка на костите, когато някой облизва ухото ти

 страстните извивки на латино танцьорка

скок от мост без въже

торта гараш в лятна градина в неделя сутрин

всички осмици на света и всички осемдесет и осмици

 шепот под завивките късно нощем

сънен глас рано сутрин

гъделичкане в стомаха преди първа среща

първата думичка на дете

последният полет на пеперуда

цвят на глухарче

червен залез

8

"Не верь, не бойся, не проси" *

8

не вярвам

не вярвам

не вярвам

не вярвам

не вярвам

повтарям, а съм вече на колене пред олтара ти

пет дни бълнувам и ходя на сън

после възкръсвам

до другия понеделник

Нямам
безопасни игли за подгънати нерви
Нямам
везни за  неуравновесени решения
Нямам
тиксо за залепнали устни
Нямам
кръв за сърца, които не бият
Нямам
ноти за тъжни мелодии



прослужила съм си времето в пъкъла
идвам да си взема главните букви
многоточията
болката в слепоочията

зараснали белези
като линии по дланите
чертаят пътя
най-чистата линия

"Сега се уча да ми бъде лесно и затова ми се мълчи"

трудните уроци се учат отзад напред
и винаги остават ненаучени



за жените с много спомени
и малко памет


за дългите истории
които завършват с кратки думи


за голямата любов
и жалките оправдания


за "единствените"
и истинските


за Първата, която учи
и Втората, която дава
(и всички следващи)


за цената на всяко 'не'
за последствията от всяко 'да'


това, което търсиш
и това, което се надяваш да намериш


за празните листи
и химикалките, които спират


как се диша под вода
и как да се удавиш на повърхността


за вярата и за страха
и всичко между тях



=>

някои залези трябва да гледаш сам.
пепелникът трябва да се изхвърля редовно.

Апокалипсис..после

-Не ми казвай..

-Ти знаеш..

-Запалката не пали

-Какво ще стане когато..

-Искаш ли цигара?

-искам да кажа, ами ако..

-Не стане както очакваш? Не получиш от мен, това което си решила, че искаш? Ако плановете се окажат просто бъбрене в малките часове?

- ...

-Ще има огън, пожари ..и урагани, които ще разнесат пламъците навсякъде, ще изгорят всичко, което си докоснала, всяка дума за любов, която си изрекла, ще се превърне в проклятие, ще мразиш, ще обичаш, после пак ще мразиш. Мен.
Но сега е рано за Апокалипсис.
Подай ми пепелника.

лицата в събитията
и събитията по лицата им
прилики и разлики
твърде не случайни
думите се изтъркват
обеззвучават
изкривяват
заменят
изтриват
бръчките по очите
гнетът по ръждата в ирисите
изгризаните нокти
и онова клиширано бягство на другия тротоар
не изчезват заедно с думите
които изтри.

В сегашно време, в НЕединствено число.

Поемам нейното 'ще' в себе си,

за да я оставя да ми се случи сега.
Разливам се неудържимо,
а тя ме попива с ръка.
Линиите по дланите и
вещаят тъга.
Но днес искам да мисля
само в сегашно време.