Спрях да бягам, защото в ръцете ми има повече отколкото мога да нося, а не бих рискувала да изпусна прашинка. Избрах си да се загубя. Пускаме трохи по пътя и понякога се въртим в кръг. Но всичко е наред. Ходя леко. Почти не стъпвам по земята. Замаяна съм и не виждам по-далече от онова легло, където сънувам жената, до която се будя. После сънувам по цели дни. Но всичко е наред. Когато си позволиш да бъде.
заспива усмихната докато прозорците потни плачат по отминалите самоти ръцете виждат в тъмното и лекуват драскотини и мастилени петна от любовни чернови
на някои жени не им трябва много
на някои жени се дава малко
защото на толкова са научени
а многото не им е достатъчно
сряда, 26 март 2014 г.
пълна съм до пръсване и празна та чак гласът ти ражда ехо в гърдите ми всяка пролет се влюбвам в другите сезони боля
пропуснати повиквания временни премествания възглавници с три твои косъма и моя пафюм четки за зъби на много адреси пълнолуния по никое време пълнослънция пълносърция пълно ми е.
щастието е несбъднато желание заменено от малко чудо което осъзнаваш в горещ следобед 38 дни по-късно щастието е празна чаша от кафе на чието дъно се оглеждаш с усмивка добре е от време на време да не ти се случва каквото си искал
никой не може да ти отнеме щастието то просто понякога закъснява
паметта е бич умът се превръща в стара кутия от обувки в която прибираш всички останки защото сантименталностите са порок който съсипва всички ни прибираш хартийки билети опаковкикартичкиключодържателикнигикамъчетагривнисосмици консервираш месеци и години хербаризираш хора запечатваш всичко до поискване до потърсване но знаеш че вече никой никого няма да търси
четвъртък, 27 февруари 2014 г.
Този глад се засища само по един начин. Хора като теб си отиват гладни. Думите са бумеранг. Пази си главата. ако си избереш да си огледало знай че когато не ме обичаш няма да те обичам и аз
нахрани ме с чистотата на ума си обещавам да не цапам вътре а ти не излизай от там просто не знаеш какво е навън. няма да те обичам и няма да ти пиша поеми сигурно ще си тръгна до час но за бога не излизай навън
планувам пътуване до мен и обратно
/2/2/2013/ *** така и не се върнах
/днес/
Не ме убиваш, но дали ме правиш по-силна? "Не"-то ми отслабва. Отслабват и коленете ми. От вървенето в грешна посока. Късно е за начало. Дано този път поне да си тръгнем..
събота, 11 януари 2014 г.
Ще ми се да идем на кафе. В ролята на Аз и Ти. Не на два срещуположни бряга, две племена враждуващи, двама учени, доказващи теории един на друг и вечно несъгласни. Ще ми се да видя пак Общото, преди да ми разкажеш за Различното. Искам да вдишвам парата над топлата ми чаша, вместо да пия хилядите си вини.
понеделник, 23 декември 2013 г.
аз съм ти край и съм ти аз пак начало да се свети името Ми и да бъде волята Ми защото грешките твои са изкуплението мое