Как умират страхливите...думи.

- Думите просто не текат, човече, запъват на всяка сричка, бунтуват се в устата ми, тичат към гърлото, удрят си главата в сливиците ми, висят на тях, засядат, блъскат се, забиват малките си гумени ботушки в езика ми, пробиват го, перфорират го целия. Накрая се давят в горчива слюнка с дъх на кафе и цигари. Умират, човече, аз просто преглъщам виновно. И отпивам още кафе.

- Пробвал ли си просто да си отвориш устата ?

Животът не е толкова сложен.
Когато знаеш какво иска сърцето ти.
И любовта не е толкова сложна.
Когато се излекуваш от манията ти по драматизъм и сълзи в малките часове.
Всички го разбират рано или късно.
Пожелавам ти да не си от закъснелите.

пишем за жените
които обичаме
които мразим
за леките
инфантилните
себичните
самотните
прекалено тъжните 

за другите е
т
р
у
д
н
о.
да Им разкажеш
за шотландското каре
целувките в червени телефонни кабини
колекцията от пътни билети
балкански дървени колиби
речни камъчета
жълъди от 
еееей-онова-село-до-трявна ...

затова щастливите хора сме бездарни писатели (:

В теб няма нищо английско

моята английска лейди 
не пие чай
има план за всяка буква в азбуката
и събира куфара си за минути



                 ___


в която и посока да тръгнем
който и език да говорим
'дом' е всичко което чувам
защото носи Тангра, мед 
и виното от Мелник
рафтовете ми с книги
подправките на баба
и събира всичко
в двете ми любими думи

"очите на тъгата са зелени"*

Целуни ме за последно преди да те запозная с другата.
И тя има зелени очи.
Срещала си я. Много отдавна.
Няма да ти хареса.

Тя е аз. След края.


* http://o4itenatygatasazeleni.blogspot.com/2012/08/blog-post.html

08/01/14

онази гадателка
със смешната кърпа
и заекването

е говорела за теб                                                                                    всички изписани страници

но тогава още не знаех                                                                                са били само предговорът

на тази книга

но тогава още не знаех

в сложния часовников механизъм

на хаоса в който всеки ден 

откривам себе си и други демони

ти си чаркът 

който кара кукувицата да пее точно в 12

когато съм изповядала всичките си скитания

и не съществува друго място освен това легло

защото

след седмото небе идва твоето царство

часовете без теб са безвкусни
бледи и постни
0 калории време

(може и да не умееш
да правиш спагети
но знаеш с кои подправки
да готвиш сърцето ми)

ретро

след теб
сетивата
ПИРУВАТ

Спрях да бягам, защото в ръцете ми има повече отколкото мога да нося, а не бих рискувала да изпусна прашинка. Избрах си да се загубя. Пускаме трохи по пътя и понякога се въртим в кръг. Но всичко е наред. 
Ходя леко. Почти не стъпвам по земята. Замаяна съм и не виждам по-далече от онова легло, където сънувам жената, до която се будя. После сънувам по цели дни. Но всичко е наред. Когато си позволиш да бъде.

no drafts

заспива усмихната
докато прозорците потни
плачат
по отминалите самоти

ръцете виждат в тъмното
и лекуват драскотини
и мастилени петна
от любовни чернови

пиши ме с главни букви
и недей да драскаш

.

ENOUGH

на някои жени не им трябва много
на някои жени се дава малко
защото на толкова са научени
а многото не им е достатъчно

пълна съм до пръсване
и празна та чак гласът ти
ражда ехо в гърдите ми
всяка пролет се влюбвам
в другите сезони боля

пропуснати повиквания
временни премествания
възглавници
с три твои косъма
и моя пафюм
четки за зъби на много адреси
пълнолуния по никое време
пълнослънция
пълносърция
пълно
ми
е.

щастието е несбъднато желание
заменено от малко чудо
което осъзнаваш в горещ следобед
38 дни по-късно
щастието е празна чаша от кафе
на чието дъно се оглеждаш с усмивка
добре е от време на време да не ти се случва
каквото си искал





никой не може да ти отнеме щастието
то просто понякога закъснява

до поискване

паметта е бич
умът се превръща в стара кутия от обувки
в която прибираш всички останки
защото сантименталностите са порок
който съсипва всички ни
прибираш хартийки билети
опаковкикартичкиключодържателикнигикамъчетагривнисосмици
консервираш месеци и години
хербаризираш хора
запечатваш всичко
до поискване
до потърсване
но знаеш че вече никой никого няма да търси

Този глад се засища  само по един начин.
Хора като теб си отиват гладни.

Думите са бумеранг.
Пази си главата.

ако си избереш да си огледало
знай че когато не ме обичаш
няма да те обичам и аз  

нахрани ме с чистотата на ума си

обещавам да не цапам вътре

а ти не излизай от там

просто не знаеш какво е навън.

няма да те обичам

и няма да ти пиша поеми

сигурно ще си тръгна до час

но за бога не излизай навън

планувам пътуване
до мен и обратно
/2/2/2013/
              ***
така и не се върнах
/днес/


..

Неделя сутрин

Вярвам в щастието от пръв поглед 
                                        ... в огледалото.

№ 8

осмиците са просто нули
вкопчили се в отчаян опит
да са нещо по-голямо
няма да съм нула
дори и твоята.


.