Навярно няма да се разпознаеш...

Жалко подобие на личност, която отчаяно искаш да бъдеш, но никога няма да си. Всъщност никога няма да си личност. Просто блуждаещ поглед, изпразнен от съдържание. Луташ се на посоки, зададени от случайно преминаващи атоми, крадеш идентичности в тъжната си невъзможност да ги напаснеш към празното място на вдъхновението, потенциала и интелекта. Тъжно разхищение на кислород, епидермис и пространство. Мъчително обратно броене на съществуване без въображение, без сила, без дух, без цвят.