Съм, Не си, Дали сме?

капки вода от кичури от косата ми

обичаш ли?

дълги разговори в неделя сутрин в леглото ми

обичаш ли?

да не си гледаш часовника

обичаш ли?

белези от устните ти навсякъде

обичаш ли?

измислям те

ти не си

и аз не съм

и това не е

в криво огледало гледала съм

Аутопсия без упойка

Разглабям се.

Парче по парче.

По-сложно от часовников механизъм.

По-просто от шоколадово яйце.

Тиктакам по график.

Но стрелките се движат в различни посоки.

Крия изненада в кутийка.

Не винаги приятна.

Аутопсия приживе.

Без упойка. 

6 а.m.

Дали на лъжата краката са къси?

Аз познавам една с дълги,

кадифени,

обути в дънкови панталонки.

Рано сутрин мъхчето по бедрата им настръхва от  полъха през отворения прозорец

и тя се завива сърдито.

После ми казва, че е 6 сутринта и трябва да оставя лаптопа и да се върна в леглото...

Коя от нас лъже повече - не знам.

Може и да не разбера - нали краката и са дълги.

Искам лъжа с дълги крака

и да ме лъже очарователно,

и да не знам.

Омръзна ми от зле скалъпени лъжи

и после лъжи, които прикриват други лъжи.

Как се уча да не помня

Не помня. За какво беше всичкия фарс.. Не помня кое помних толкова дълго. Не помня защо дърветата пожълтяха през юни. Не помня кое ме задържа. Не помня как пътят спря по средата, а времето продължи и разтегната между две точки в пространството се губих и се намирах...и исках. Не помня какво исках. Не помня нито край, нито начало. Благословени са тия с кратката памет, дългата е лукс, не е за всеки. Моля, дайте ми от кратката, 2 броя - ако случайно първата се удължи с времето. На рецептата ми пише:

  

"3х10 на ден 'не помня' " , 5 х 'няма значение' при нужда и в спешни случаи - 089764536 Вики"

Вики знае какво да каже, когато и звънна. Патентовала е кратката памет и я е превърнала във философия, религия и верую. Вики знае, че "всичко е в главата ти". Затова в нейната "не пуска никого". Понякога я мразя, друг път и се възхищавам. Вики е последният човек, който мислех, че може да ме научи на нещо. Тя е саморазрушителна, егоцентрична, абсолютно неконтролируема и твърде арогантна. Но Вики всъщност е ангел, който прави главата ти приятно местенце, защото те кара да изхвърлиш всичко, което не си струва да е там. Или тя, или джойнта. Вики е бягство от реалността, защото отдавна е решила да не живее в нея. Вики е причината да не довърша този пост. Или тя, или джойнта..

.....

Грешките ми са от много мислене,

другите - от недоспиване.

Колекционирам ги - заглавие и дата

и те са най-прекрасното, което имам

- триумф на честността над суетата.

...

Късам оковите преди да си легна.

Сутринта се събуждам окована още по-здраво.

Имам нужда..

от какво никой не знае.

Пречи ми..

аз на себе си най-вече!

и само тя не знае

тя обича?
тя нищо не знае..
тя иска?
..много неща
тя обещава?
..на себе си само
........да не е сама

roofjump

- По-бързо де, скоро ще изгрее!

- Не разбирам защо ни е да се качим на покрива..

- За да ме освободиш!

- Съвсем не те разбирам вече, нали те беше страх от високо?

- Именно!

- Нали знаеш, че просто сънуваш?

- ..един и същ сън от твърде дълго време. 

Не-романтично

Голяма любов беше. От тия вечните. Ама направо скри слънцето! Тя по едно време нещо спря да ме обича. Ама аз си я обичах. Обичам си аз, обичам си и по едно време не се издържа, браат! От толкова любов хванах запек. Запушиха ми се чакрите и третото око, и второто аз, и всичките му полубратя, та чак до дебелото черво. Не е хубаво нещо несподелената любов. Трябваше да се излее нейде. И тръгна.. От смс-и, през фейсбук, блогър, та чаааак до тоалетната чиния! Като се отприщи оная ми ти обич - сълзи, блогърстване и фекалии.
Днес съм добре. Изчисти ми се и душата и отделителната система. Слънцето вече не е скрито, но на мен такова си ми харесва. Мисля в близко бъдеще да избягвам вечната любов и да акам редовно.

Вечно не-твоя
Ива

2 a.m.

Експериментирам си със самотата ми.
Срив ли ще е или възкресение?
Поела съм по път без спирки.
Не си намирам оправдание да спра.
Чакам те и бягам едновременно.
Водя си бележки-спомени по часове,
защото е възможно скоро само те да са ми спътник.

ЩЕ бъде ден

Искам да се напиша, без чернова и без да трия. И да ме видиш както никой досега. Ще се разлея на редовете,  ще се просмуча в думите, ще попия в буквите. Ще изтъка образ от нишки от вчера, от днес, от сънища и реалности, от скрити съкровища, тъмни коридори и бели петна, от недогледани дъги, от дълбоки въздишки и възклицания, от сласт и поквара до детска невинност.  Ще се разтворя в цветовете. Ще ме помиришеш. Докато четеш ще потека по теб, ще те докосна някъде отвътре и дълбоко, ще ме почувстваш.

 ...

Ще ме изпратиш да си ходя, написана и изживяна.