четвъртък, 23 август 2012 г.

Как се уча да не помня

Не помня. За какво беше всичкия фарс.. Не помня кое помних толкова дълго. Не помня защо дърветата пожълтяха през юни. Не помня кое ме задържа. Не помня как пътят спря по средата, а времето продължи и разтегната между две точки в пространството се губих и се намирах...и исках. Не помня какво исках. Не помня нито край, нито начало. Благословени са тия с кратката памет, дългата е лукс, не е за всеки. Моля, дайте ми от кратката, 2 броя - ако случайно първата се удължи с времето. На рецептата ми пише:
  
"3х10 на ден 'не помня' " , 5 х 'няма значение' при нужда и в спешни случаи - 089764536 Вики"

Вики знае какво да каже, когато и звънна. Патентовала е кратката памет и я е превърнала във философия, религия и верую. Вики знае, че "всичко е в главата ти". Затова в нейната "не пуска никого". Понякога я мразя, друг път и се възхищавам. Вики е последният човек, който мислех, че може да ме научи на нещо. Тя е саморазрушителна, егоцентрична, абсолютно неконтролируема и твърде арогантна. Но Вики всъщност е ангел, който прави главата ти приятно местенце, защото те кара да изхвърлиш всичко, което не си струва да е там. Или тя, или джойнта. Вики е бягство от реалността, защото отдавна е решила да не живее в нея. Вики е причината да не довърша този пост. Или тя, или джойнта..


Блог класация

Няма коментари:

Публикуване на коментар