просто понякога точката е скрита запетая

Математиката е вредна. Учат ни, че А х B дава Z, че една определена стойност събрана с друга, дава винаги един и същ точно определен сбор. И понеже обичаме логиката пренасяме това разбиране и в живота си. По-лошо, в личния си живот. И още по-лошо - измерваме и пресмятаме чувства. Като по учебник даваме и изискваме, вадим и събираме, умножаваме. Когато отвсякъде ти втълпяват идеалните пропорции, стойности и уравнения, очакваш да получиш резултата точно. Така са те учили. Само че нищо не става както си очаквал, дори когато си дал правилния множител, делител, събираемо, дори когато си изписал числата грижливо хиляди пъти, дори да пресмяташ отново и отново, понякога просто не се получава. Уравнението се пише от двама, там е проблемът. Твоето 2 се оказва не съвсем равно с 2-ката на другия и цялото уравнение се разпада, знаци, цифри и глупавите ти очаквания. Уравнението не е грешно, грешно е, че изобщо си намесил математиката на място, където не можеш да сложиш стойност на величините. И въпреки, че намеренията са били чисти и няма виновен, въпреки, че има отговори, които е нормално да нямаш... понякога се откриваш в 3 през нощта вперил поглед в онази точка на тавана...