Из едно симулиране на дейност в чакане да си предам царския пищов..

Доказателство и опровержение. Юридически доказателства.

Доказването е процедура, целяща признаването на определен тезис чрез подбиране на основания или доводи в негова подкрепа. Доказателствата се делят на дедуктивни и индуктивни. (До тук добре.)
Дедуктивните от своя страна се делят на преки и непреки. Преките са преки..ама много, много, много преки. Непреките от своя страна са не чак до там преки. Донякъде те са абсолютно не преки...бла бла бла.
 При преките доказателства се прилага схемата модус вивиус, която е някаква сложна тъпотия с функции и диаграми с участието на величините P и Q . Като цяло изводът е, че е верен или тезисът, или антитезисът.. или и двете.. или пък никое. Ако антитезисът е верен, се извежда следствие, което най-вероятно не прилича на следствието на тезиса.  За момента само величините P и Q в изпитната зала са наясно чие следствие се приема за истинно. И евентуално асистента на катедрата.
 При индуктивните доказателства след прочит на дълги колкото цял абзац изречения, с космически неясни термини, може да се направи заключението, че нищо не е сигурно, а само вероятно и то само ако тезисът следва следствието, което от своя страна следва да следва също толкова слабо вероятния тезис на другото предположение. Накратко казано.
Най-ясно от темата става, че ясно и категорично и не в сферата на вероятностите може да бъде само опровержението. Защото чрез сложните конфигурации на P и Q, излиза, че тезисът не може да бъде доказан, а трябва догматически да бъде приет, с презумпцията, че може би, вероятно, евентуално ..не е верен..почти като приемането на Христос за исторически съществувал или твърдението, че в Търново има девствена студентка.
От тези последни заключения за съдебната аргументация  и дискусия в мен се поражда съмнението, че искам да участвам в такава или да стъпвам в съдебна зала. С недоказуем тезис, следствия с сферата на вероятностите и задружно съвокупляване между Q и P, с цел зачеване на излишно усложняващи теории за същността на съдебните доказателства и дискусии, тази тема заема едно от челните места на най-отегчителните и неясни научни трудове в моя кратък академичен живот.