неделя, 30 декември 2012 г.

...

ролкови кънки
заседнали в пясъка
толкова е сиво
че не мога да съм наивна дори
една реалност следва друга
и не мога да си затворя очите
тъжна ли да съм или щастлива
че този път знам истината
?
дубъл две
или за първи път
обичам с отворени очи
?














Блог класация

четвъртък, 27 декември 2012 г.

simple

зимата е спуснати щори и дим
зимата е китайско с две вилици и the big bang theory
зимата сте ти и парфюмът ти по възглавницата
зимата си ти в моя тениска, сгушена в леглото
зимата е прегръдки и шалове
как се усмихваш когато ти целувам нослето
как ме завиваш преди да заспим
как се преструваш, че ти харесва как готвя
как правиш кафе и как миеш чиниите
как аз те ядосвам, как ти ме ядосваш
и през цялото време не спирам да те обичам







Блог класация

сряда, 26 декември 2012 г.

пластмаса=/=стъкло


светът може и да не свърши скоро, но годината безвъзвратно си отива.
като равносметка:
изписах много думи, за хора, които нямаха какво да ми кажат. 
нищо. 
оставих си прекалено много въпроси към тях без отговор.
не знаех,  знаех, не знаех и после пак наобратно кое съм?, колко съм?, защо съм?.
много неща ми се случиха за първи път - повечето неприятни.
смених посоката няколко пъти - все срещу вятъра.
нищо.
разочароваха ме повече пъти, отколкото ме направиха щастлива.
не бях "специална", но научих много специални неща, които никога няма да забравя.
повторих и потретих грешки и не научих защо са грешни.
и сигурно никога няма.
получената любов < дадената любов.
но в любовта не се брояло, нали?
нищо.
не написах писмо до дядо Коледа.
някак си имам безнадеждното усещане, че дори той(ако го имаше)не може да ми помогне..аз и не знам за какво точно.
украсих елхата чак на 23.
дори се изненадах когато все пак открих подарък отдолу.
а преди обичах елхи.
обичах и от онези големи стъклени топки.
сега ги правят пластмасови и безопасни.
няма я тръпката, когато държиш в ръката си деликатната сфера и едно малко невнимание може да залее пода с остри стъклени парченца коледа.
"коледата е възможна"..и пластмасова.
а моите 12 месеца не бяха.
боса разходка по натрушени стъклени топки.
за да ги събера и залепя.
и да украся елхата.









Блог класация

петък, 21 декември 2012 г.

НА (К)РАЯ НА СВЕТА

Вдишай дим.
В моите дробове.
Зарази ме.
Моите атоми.
В твоите молекули.
Една експлозия време.



Блог класация

четвъртък, 20 декември 2012 г.

неделя, 16 декември 2012 г.

муза

настървено искаш да си муза
искаш да изсипя думи
чувства
искаш ли да видиш как боли
искаш ли да пусна сълзи по листa
извивам си ръцете в пореден опит да ти обясня 
бяла котка някога ми е пресякла пътя 
и ме е обрекла да съм черна винаги отвътре
таванска стая в края на града 
и едно несбъднато дете
като дъга си, от която нямам спомен
звяр, от който нямам страх
мъченица с твърде много грехове
езичница с твърде много богове

Блог класация

петък, 14 декември 2012 г.

Нишки

Ако болката е факторът, който променя. Ако разочарованията и разбитите сърца учат на нещо.. Ако опитът променя представите.. Какво правя тук?
Научила ли съм нещо или съм просто безрасъдна и наивна? Защо се връщам тук? 
Отношенията са нишка, нито дебела, нито тънка, кога ще се скъса нишката не зависи от нея самата, а от това как е пазена, покривана когато вали, обгрижвана през ураганите, скривана от остри предмети и думи. Нишката не може да бъде съдена за нейната неустойчивост, пътят и съдбата и зависят от тези, които стоят от двата и края, защото тя е ..просто нишка. Да дадеш душа на нишката, цвят и емоции, да я насочиш, да я увиеш, да я изпънеш, да оставиш себе си върну нея и някъде по средата да срещнеш другия е това, което я прави специална. Ако третираш правилно малките памучни влакънца на нишката, приглаждаш ги, обгрижваш ги и не я дърпаш към себе си повече, отколкото я дърпат от другата страна, тя може да те изненада с твърдост и издържливост, като стоманено въже. 
Нишките обаче се късат. Късат се лесно при това. Нишките нямат его, амибиции, тайни и тъмни мисли. Хората имат, имат в повече. Късат нишки, тъкат нови, опитват за завържат стари. С грубите си ръце унищожават деликатните памучни влакънца на собственото си щастие, защото на милиардната планета, на която живеят е тесногръдо да поддържаш само една нишка, нали? Завързаната нишка трудно се преглъща, както не можете да прокарате възелът на конец през ухото на игла. Предполагам, че явно дори любовта има своя лимит.




Блог класация

понеделник, 10 декември 2012 г.

спестени въпросителни

шум, който те смущава    .....     мелодия, която тананикаш
тук си   .....   просто пребиваваш
интересуваш се   .....    от куртоазия
имаш ли     .....   какво да кажеш
стъпваш     .....    по мен като по кожа на тигър, 
                   метната пред рафта с наградите ти Грами. 






Блог класация

без илюзии. край-начало.

Понякога правилните решения не са тези, които искаме да вземем. Някои решения изобщо не могат да се нарекат нито правилни, нито грешни. Някои решения са просто нужни.
Грешното и правилното са илюзиите, с които успокояваме съвестта докато всъщност правим каквото е нужно. Кръщаваме решенията си грешки, провали, успехи, авантюри в зависимост от крайната точка, която достигнем. После повтаряме наизуст, че не крайната цел е важна, а пътуването до нея. И на вас ли ви звучи лицемерно?
Животът в черно-бяло, но не като екстракт от сивото, а като дуел между двете крайности, обречен на вечна непостижимост....
Силно начало. В края на абзаца мисълта изтънява. Започваш нещо. Ще имаш ли силата да го довършиш? Прекъсната линия или дебела черта? Извърви пътя докрай. Поне този път.



Блог класация