аз съм ти край
и съм ти аз пак начало
да се свети името Ми   
и да бъде волята Ми
защото грешките твои
са изкуплението мое


***


цепката 
проклета
за нея
всеки път е за нея

32. страница

Докато успея да се събудя след края на септември, бях изпуснала дирите на октомври, а ноември идваше непоколебимо. Дните ми се изнизват като деца, които напускат родното огнище - винаги твърде рано, преди да им се порадваш, преди да се подготвиш да ги изпратиш.  Сякаш малки парченца пареща плът се откъсват от мен на всеки 24 часа. Отгледах ли си дните както трябва? Изпратих ли си подобаващо децата или ги пуснах на улицата голи и боси, неразбрали живота? Търкулнах си дните като питката от оная приказка и чия нива обикалят не е ясно, нито кой ще я жъне. От жътвата най ме е страх. Защото може и най-накрая да пожъна каквото посях.

Обичането ми е характерна черта. Най-характерно е, че не го умея. Некадърна любовница съм. Ти знаеш най-добре. Любовта ми е кекава..като мене. Простудиш ли я веднъж, не оздравява. А ти все на течение я оставяш. Пневмония с чай не се лекува. Дръж си го. И цитатите от Карабашлиев няма да и свалят температурата.

Аз знам, че този път идваш от много далече, знам,  че няма да си тръгнеш без това, за което си дошла.. Работата е там, че.. то от него не е останало много. Това, което в твоето изтерзано съзнание е цяр за всичката ти болка, в действителност е гноясала и проядена торба със спомени. Празна е, както и душата ми, след всичката бруталност на егоистичната ти любов. Ти си варварин в светите земи, не ти отива да коленичиш пред светилище, което сама оскверни.Ти си признания в един след полунощ, седмото уиски, бялото петно, онова-за-което-не-се-говори, неудобните паузи в изреченията, срама на девица, споменът, който не се трие..

приказки след хиляда и две нощи

ще ми построи къща

 с големи прозорци

и широка веранда

с кактуси

ще имаме куче 

и малка къща за него отпред

2 деца

и зелена кола

ще ми подари пишеща машина

 с малки ретро клавиши

ще ми чете набоков в оригинал

ще си изхвърля изтърканите подметки

ще пием лимонов сок

подсладен само с любов

ще  спра да си тръгвам

2 минути преди полунощ

и няма да си губя обувките вече.

Спасители дебнат отвсякъде

Ако това, което искаш е да ме "спасиш" от всичко, което съм, тогава коя очакваш да бъда? Нека ти кажа отрано, че под "греховете" ми не те чака нова чиста версия, върху която да проектираш представата си за мен. Няма как да ми изтриеш грешките, защото те са богатството, което ти и твоите правилни решения никога няма да натрупате. Не ми казвай, че ме обичаш, ако не знаеш с колко горчиво обичам кафето си сутрин(обед и вечер) или как ям бадеми в 2 през нощта, или как си прегъвам страниците на книгите по 2 пъти точно в средата. Ако бях кауза, щях да съм загубена. Аз съм твоята загубена кауза. И не чакам спасение. Такава искаш ли ме?

self-deception

глупачке,
птиците не зимуват, те просто преследват лятото,
а ти кога ще започнеш да си следваш сърцето?!

8

the hours

Можеш да се опиташ да я изтриеш. Или да я замениш. Знаеш, че няма смисъл. Времето няма значение, когато картата е прегъната по диагонал между Ню Йорк и София.
Тя се случва 7 часа преди мен. Аз я догонвам от другия край на света.
Любовни писма на 15-то число. Между тях снимки и чакане.

Ню Йорк няма сърце.

Започвам да мразя това място. И всяко друго, което се намира на 8000 километра от теб. Или дори на 10. Страдам за всяка минута, в която не ти виждам усмивката, не ти чувам мислите, не те усещам. Всичко, което искам в момента, е да те прегърна и да заспим. Искам утре да ти взема кафе от 7/Eleven (Спокойно, то ще ти хареса със сигурност, просто защото не е кафе – нещо като 3 в 1, но по-слабо с най-различни вкусове – ванилия, кокос, шоколад, карамел, лешник и други bullshiti). После ще се качим на Jitney заедно с богатите баби от Southampton и ще идем в Ню Йорк. Ще се разходим по Пето, Лексингтън, ще идем да си вземем най-вкусната салата от Deli-то на 44^th. После ще идем в MoMA  и ще се правим, че разбираме експресионистите. Ще лежим на скалите в Central Park и ще си говорим за неосъществими планове и ще се правим, че не са такива. Аз ще ти вярвам когато обещаваш. Ти ще знаеш, че не трябва да го правиш. И все пак ще ми обещаваш. Повече отколкото можеш да изпълниш. Не защото си лоша. Просто сме такива когато обичаме. Ти ме обичаш. Аз знам.(Съжалявам много за няколкото девойки, които не са го разбрали още.) Ще се приберем и ще пием вино на верандата на въображаемата ни къща. Докато съседите ни – двойка гейове, си разхождат мини териера, който аз сигурно ненавиждам. Ние си имаме истинско куче. И няма как някой да го обърка с плъх, но за него друг път. То сутрин си се разхожда само, защото ние сме заети да правим любов.Случва се и да работим. Ти не работиш в офис и нямаш работно време. Имаш благотворителна организация. Пътуваш (и ме взимаш с теб понеже много ми липсваш иначе). Аз най-вероятно уча още някое висше и работя нещо от онзи безкраен списък, за който говорим понякога.  Все така искам много неща и ги искам всичките, но ти си ме обичаш такава. Сигурно вече не ти се ядосвам толкова..или аз не те ядосвам толкова...едно от двете. Имаме снимки по всички стени и ти се усмихваш широко на всичките, само на тази от Empire State Building си леко намръщена и ти е студено. И зърната ти са настръхнали, ако се вгледаш.. Добре, няма да се замечтавам. Работата е там, че много ми липсва тялото ти. Точно твоето. И нещата, които правя с него. И не е просто физическа, а душевна нужда да усетя, че калъфката ми мирише на теб, дантелата малко под пъпа ти, влагата  малко по-надолу и да чуя как дишането ти се учестява, когато съм под дантелата .. И да, обичам ги тези зърна. За тях ставаше дума. Искам всеки сантиметър от теб и не ме интересува колко е егоистично или обсебващо, искам всичко твое.

В града където всеки идва да сбъдва мечти аз си нося мечти от вкъщи, които не пасват. И си нося любов от вкъщи, изглеждам като дете, което си носи домашно приготвен сандвич, сред цял клас хлапета, които отиват да си купят Макдоналдс. Ти си моят сандвич. И си имаш всичко.

Ню Йорк има стотици вени и артерии,които го браздят. Има емоция, динамика, цвят. Във вените му текат денонощни струи от жълти студени таксита и ядосани шофьори в отчаяна нужда да се влеят в сърце, което липсва. Ню  Йорк няма сърце. Остава студен въпреки милионите си нощни слънца. Заблуждава само туристите. Ню Йорк трие спомени и подменя самоличности, рай за онези, които мечтаят да бъдат други. Само трябва да свикнеш със студената кръв.

Зад завоя пак е тя.

След цяла нощ Franc Ocean и устните й които ту говорят, ту се сливат с моите, всичко прикючва на гарата. 2 минути престой на влака и виждам само дълги кестеняви коси през отворения прозорец. Любимите ми. Докато влака не се скрие. Бързам да вляза в гарата преди той да се скрие зад завоя. Най-тъжното в едно изпращане не е тръгването на влака, а празните релси след него. Днес има 2 заминавания, моето и нейното. Опразвам си стаята. Нея мога да я гледам празна. Има нещо вдъхновяващо в празните стаи, които чакат да бъдат подредени и да приемат живота на новия си наемател. Аз ще имам нова стая. След 2 дни. Местя живота си от една стая в друга. По пътя изпадат много неща, други губя умишлено.
Най-трудно се научих да изхвърлям излишното. Излишните неща най-често са маскирани като важни, нужни или са сантиментални останки, пуснали корени в спомена. Днес изхвърлям повече отколкото взимам със себе си.
Нея я разпилях навсякъде из багажа ми, парченце по китката ми, парченце в портомонето. Нищо не е попивало така по мен..

влажно

така дълбоко да си в мен, че да се сраснеш
с утробата, която караш да пулсира

..толкова красива .

Умея да си затварям очите,
да си забравям миналото
и да си помня бъдещето,
да се преливам в делви с медовина
и после да потичам от дупките в дъното.
Пропивам се в дъските, които по навик скърцат под стъпките ти,
пълзя с аромат по стените.
Пий!
Задушавам те с мисъл, заседнала на челото ти,
държа те за гушата и питам 'помниш ли'?
Пий!
Имам парченца от теб и кал по обувките:
на дълбоко съм ходила
и от плаващи пясъци съм излизала.
лотус с 9 живота.
цъфтя.
изсъхвам.
но пак на цветя ти мирише.

simple

зимата е спуснати щори и дим

зимата е китайско с две вилици и the big bang theory

зимата сте ти и парфюмът ти по възглавницата

зимата си ти в моя тениска, сгушена в леглото

зимата е прегръдки и шалове

как се усмихваш когато ти целувам нослето

как ме завиваш преди да заспим

как се преструваш, че ти харесва как готвя

как правиш кафе и как миеш чиниите

как аз те ядосвам, как ти ме ядосваш

и през цялото време не спирам да те обичам

НА (К)РАЯ НА СВЕТА

Вдишай дим.
В моите дробове.
Зарази ме.
Моите атоми.
В твоите молекули.
Една експлозия време.

муза

настървено искаш да си муза

искаш да изсипя думи

чувства

искаш ли да видиш как боли

искаш ли да пусна сълзи по листa

извивам си ръцете в пореден опит да ти обясня 

бяла котка някога ми е пресякла пътя 

и ме е обрекла да съм черна винаги отвътре

таванска стая в края на града 

и едно несбъднато дете

като дъга си, от която нямам спомен

звяр, от който нямам страх

мъченица с твърде много грехове
езичница с твърде много богове

спестени въпросителни

шум, който те смущава    .....     мелодия, която тананикаш

тук си   .....   просто пребиваваш

интересуваш се   .....    от куртоазия
имаш ли     .....   какво да кажеш

стъпваш     .....    по мен като по кожа на тигър, 

                   метната пред рафта с наградите ти Грами. 

echo of a dying love

Лъжа те, за да ти кажа истина,

която не разбирам,

а ти вече знаеш,

защото очите ти чуват,

а сърцето ти не вижда.

....

...

"Ние сме същото нещо, от което са направени сънищата"

"Бурята" Просперо

 

 

Понякога да се разбиеш в стената е най-хубавото, което може да ти се случи. Понякога натискаш газта до край, въпреки че знаеш, че летиш с пълна сила към стената в еднопосочна улица. Задънен край. 30 секунди адреналин. После..

Дали е твоята улица? Дали си попаднал случайно там? Дали на стената пише твоето име?  Трябва да разбереш преди да срещнеш стената. После въпросите нямат значение.

Когато дойде времето за решения, знаеш, просто знаеш. Винаги можеш да се откажеш от трийсетте си секунди извън орбитата и стената изчезва. И с нея всичко, което има значение.

котки

не падам по гръб
лягам..ако знаеш как да ме накараш
иначе се приземявам на крака
(късно вечер и на четири)
но това вече го знаеш
мъркам, по-често викам
това и съседите го знаят
знаеш за снощи
и за преди това
синини и одрасквания
като шарки по козината
животинско и изтънчено
по котешки..

...

Небрежно ми взе цигарата от ръката, 
както десетки пъти преди. 
Изтегли дим 
и я върна в устните ми. 
Малки трикове. 
Още ми действат.
Колко пъти ще си режа крилете сама

 и ще питам откъде са ми раните?

...

не ме търси

аз те намирам

всеки ден

восък си

а аз съм лист

пари ми

но не изгарям

le end

отказвам да съм оправданието
и не желая да съм драмата,
която продължава и след края