влажно

така дълбоко да си в мен, че да се сраснеш
с утробата, която караш да пулсира

..толкова красива .

илюзия за пълното празно
транса на многото "О" - та
късно нощем и рано сутрин
и понякога в обедната почивка
но бедрата и никога не са
достатъчно топли

ликьор:

сладък,

но слаб.

не ме е страх.

понякога казва, че я обича
случва се
при пълнолуние  и около финала на биг брадър
големите думи не трябва да се хабят
казва
любовта се изтърква
притрива се
като използван многократно презерватив
затова не използват
не им трябва
любовта им си е по природа безопасна
..и безплодна

котки

не падам по гръб
лягам..ако знаеш как да ме накараш
иначе се приземявам на крака
(късно вечер и на четири)
но това вече го знаеш
мъркам, по-често викам
това и съседите го знаят
знаеш за снощи
и за преди това
синини и одрасквания
като шарки по козината
животинско и изтънчено
по котешки..

...лъжата, без която не можем *

нова мисъл
приказка за лека нощ
валиум и аспирин
в едно
ще бъда
моля, обслужи се
но не чакай огън
аз горя отдавна
и поводът е друг 




...

...

Небрежно ми взе цигарата от ръката, 
както десетки пъти преди. 
Изтегли дим 
и я върна в устните ми. 
Малки трикове. 
Още ми действат.
Колко пъти ще си режа крилете сама

 и ще питам откъде са ми раните?

got my scars right here

..и от теб излизат неща,за които не си подозирал, болка и гняв, погнуса от всичко, думи, които не познаваш, със значения, за които не си помислял и веднъж отворена кутията на пандора изстрелва отрова, която прояжда и теб самия, защото никой никога не може да нарани друг, без да нарани себе си.  Отрова към всеки и всичко, което се приближи, отрова, която те пази и те убива едновременно, отровата на собствения ти страх.  И докато заравяш главата си между нечии крака, и докато стенеш докато нечии пръсти докосват най-скритите кътчета, докато събличаш дори парфюма си, докато чаршафите се свличат на земята, докато не помниш коя чаша подред пиеш, докато стените започнат да се свиват и въздухът да се сгъстява...дори тогава не можеш да избягаш и на сантиметър. Малкото ти цинично его, кацнало на рамото ти, като дяволчето, което ти казва да искаш още.. Колкото и да разтвориш краката си, душата ти си остава закодирана.. и понякога и ти не знаеш кода.. и единственият начин е някой да нахълта, без позволение, без да предупреждава и без да се съмнява. Понякога имаш нужда от спасение.. и упорито отказваш да бъдеш спасен. Защото болката, макар и пронизваща, е константа, не крие изненади и се настанява бързо и удобно.. И имаш привилегията да се пронизваш сам, да режисираш собствената си драма... само се надявам, никога да не попитам струва ли си.

ден втори от края на лятото

да си говорим с тебе в минало време
в есенна вечер
светът е притихнал
след работния ден

и когато мълчим с тебе, пак е в минало време
стъпки в пясъка
изтрива ги
нещо много по-страшно от прилива

на месец по изречение
толкова имам за теб

разминавания
защо пеем юлска песен в края на септември?
не знаеш ли, че не се танцува под есенния дъжд?
гледа се с горещо какао на топло
а аз имам само една чаша

6 а.m.

Дали на лъжата краката са къси?

Аз познавам една с дълги,

кадифени,

обути в дънкови панталонки.

Рано сутрин мъхчето по бедрата им настръхва от  полъха през отворения прозорец

и тя се завива сърдито.

После ми казва, че е 6 сутринта и трябва да оставя лаптопа и да се върна в леглото...

Коя от нас лъже повече - не знам.

Може и да не разбера - нали краката и са дълги.

Искам лъжа с дълги крака

и да ме лъже очарователно,

и да не знам.

Омръзна ми от зле скалъпени лъжи

и после лъжи, които прикриват други лъжи.

Заглавие..предполагам

Нямо кино.
Пиша си субтитри.
Трия.
Безобразно тихо.
Вечер с цигарен дим..
..и бавни танци
Целувки по гърлото на чашата.
Виното поражда близост.

юни'2012