събота, 27 октомври 2012 г.

got my scars right here

..и от теб излизат неща,за които не си подозирал, болка и гняв, погнуса от всичко, думи, които не познаваш, със значения, за които не си помислял и веднъж отворена кутията на пандора изстрелва отрова, която прояжда и теб самия, защото никой никога не може да нарани друг, без да нарани себе си.  Отрова към всеки и всичко, което се приближи, отрова, която те пази и те убива едновременно, отровата на собствения ти страх.  И докато заравяш главата си между нечии крака, и докато стенеш докато нечии пръсти докосват най-скритите кътчета, докато събличаш дори парфюма си, докато чаршафите се свличат на земята, докато не помниш коя чаша подред пиеш, докато стените започнат да се свиват и въздухът да се сгъстява...дори тогава не можеш да избягаш и на сантиметър. Малкото ти цинично его, кацнало на рамото ти, като дяволчето, което ти казва да искаш още.. Колкото и да разтвориш краката си, душата ти си остава закодирана.. и понякога и ти не знаеш кода.. и единственият начин е някой да нахълта, без позволение, без да предупреждава и без да се съмнява. Понякога имаш нужда от спасение.. и упорито отказваш да бъдеш спасен. Защото болката, макар и пронизваща, е константа, не крие изненади и се настанява бързо и удобно.. И имаш привилегията да се пронизваш сам, да режисираш собствената си драма... само се надявам, никога да не попитам струва ли си.



Блог класация

2 коментара:

  1. Като сън или по скоро, усещане след сън ... за момент дори почувстах тръпка, сякаш аз съм там.

    ОтговорИзтриване