понеделник, 23 декември 2013 г.

аз съм ти край
и съм ти аз пак начало
да се свети името Ми   
и да бъде волята Ми
защото грешките твои
са изкуплението мое


***


цепката 
проклета
за нея
всеки път е за нея







Блог класация

събота, 14 декември 2013 г.

сряда, 11 декември 2013 г.

Случайни открития

I’m sorry you were not truly loved and that it made you cruel.


Блог класация

петък, 29 ноември 2013 г.

разпънаха ме
сложиха ми субтитри
и заглушиха звука
писала съм те
толкова пъти
че вече не знам коя си
когато ме целуват 
усещат вкуса ти
в тъмното не мога да те позная
на светло не знам аз коя съм
лутам се сляпа
ти гледаш самодоволно
за да ме хванеш на ръба на скалата
да ме изтеглиш обратно
в реалност която не е възможна
или ти не познаваш посоките
или аз винаги тичам в грешната

очите ти-карта на света ми
твърде малък да побере и двете ни
гориш моста 
после преплуваш реката наобратно
някъде по пътя удави 
онова
за
което
се
връщаш



Блог класация

четвъртък, 24 октомври 2013 г.

преди да затвориш вратата

остави ми малко за накрая
да сложа в устата си трохите
за Бог да прости и за едно време
колкото съм търсила
толкова съм намирала
и пак празно
толкова много пъти
подводни камъни на километри от брега
от нямане
да имам
от тъмно
на слънце
'Господи, колко съм грешна'
толкова много пъти

Блог класация
не ми затваряй вратата                                                      
нищо, че още не знам как да почукам
ти винаги трябва да Си
за да пребъдем Ние
гледай ме в очите
нищо, че все бягам от твоите
предричаш всичките ми стъпки и опити за бягство
но знаеш, че няма къде да отида
никога не ме спираш
никога не ме гониш
и съм като луда
бягам в кръг до несвяст
имам белези от безсмислени бягства
дупки от куршуми..и думи
всеки път ме посрещаш като войник от фронта
любяща съпруга
без обвинения в погледа
щастлива, че е жив у дома
знаеш смисъла на всичките ми думи
но ме разбираш и без тях
имаш търпението на майка
и яростта на лъвица
но никога не ме е страх
от мълниите в тъмните ти очи
аз съм тумор в ириса на окото ти
ти си родилно петно на бедрото ми










Блог класация

сряда, 16 октомври 2013 г.

понеделник, 14 октомври 2013 г.

№5

Фотографката.

пардон. артист на свободна практика.
свободно снима себе си.
пред огледалото.
и не само.



. Блог класация

32. страница

Докато успея да се събудя след края на септември, бях изпуснала дирите на октомври, а ноември идваше непоколебимо. Дните ми се изнизват като деца, които напускат родното огнище - винаги твърде рано, преди да им се порадваш, преди да се подготвиш да ги изпратиш.  Сякаш малки парченца пареща плът се откъсват от мен на всеки 24 часа. Отгледах ли си дните както трябва? Изпратих ли си подобаващо децата или ги пуснах на улицата голи и боси, неразбрали живота? Търкулнах си дните като питката от оная приказка и чия нива обикалят не е ясно, нито кой ще я жъне. От жътвата най ме е страх. Защото може и най-накрая да пожъна каквото посях.

Обичането ми е характерна черта. Най-характерно е, че не го умея. Некадърна любовница съм. Ти знаеш най-добре. Любовта ми е кекава..като мене. Простудиш ли я веднъж, не оздравява. А ти все на течение я оставяш. Пневмония с чай не се лекува. Дръж си го. И цитатите от Карабашлиев няма да и свалят температурата.

Аз знам, че този път идваш от много далече, знам,  че няма да си тръгнеш без това, за което си дошла.. Работата е там, че.. то от него не е останало много. Това, което в твоето изтерзано съзнание е цяр за всичката ти болка, в действителност е гноясала и проядена торба със спомени. Празна е, както и душата ми, след всичката бруталност на егоистичната ти любов. Ти си варварин в светите земи, не ти отива да коленичиш пред светилище, което сама оскверни.Ти си признания в един след полунощ, седмото уиски, бялото петно, онова-за-което-не-се-говори, неудобните паузи в изреченията, срама на девица, споменът, който не се трие..











Блог класация

вторник, 1 октомври 2013 г.

как се живее без ръждивото в ирисите ти
без нервното потропване на пръстите ти
без дрезгавите ноти на думите ти

живее се, не че не може..






Блог класация

понеделник, 9 септември 2013 г.

приказки след хиляда и две нощи


ще ми построи къща
 с големи прозорци
и широка веранда
с кактуси
ще имаме куче 
и малка къща за него отпред
2 деца
и зелена кола
ще ми подари пишеща машина
 с малки ретро клавиши
ще ми чете набоков в оригинал
ще си изхвърля изтърканите подметки
ще пием лимонов сок
подсладен само с любов
ще  спра да си тръгвам
2 минути преди полунощ
и няма да си губя обувките вече.








Блог класация

неделя, 1 септември 2013 г.

не мога да не искам

Непоправима си като бримката на чорапогащника ми, която става все по-голяма колко повече се опитвам да я скрия.
Нетърпима си като онзи глад за нещо сладко в 1 след полунощ.


Блог класация

сряда, 28 август 2013 г.

Спасители дебнат отвсякъде


Ако това, което искаш е да ме "спасиш" от всичко, което съм, тогава коя очакваш да бъда? Нека ти кажа отрано, че под "греховете" ми не те чака нова чиста версия, върху която да проектираш представата си за мен. Няма как да ми изтриеш грешките, защото те са богатството, което ти и твоите правилни решения никога няма да натрупате. Не ми казвай, че ме обичаш, ако не знаеш с колко горчиво обичам кафето си сутрин(обед и вечер) или как ям бадеми в 2 през нощта, или как си прегъвам страниците на книгите по 2 пъти точно в средата. Ако бях кауза, щях да съм загубена. Аз съм твоята загубена кауза. И не чакам спасение. Такава искаш ли ме?



Блог класация

четвъртък, 22 август 2013 г.

Ню Йорк за 'NON-RESIDENT ALIENs' .. или когато не си прочел надписа с дребни букви.

индийски и пакистански диалекти
на американски фон
лютеница в мотел в лонг айлънд
българско фета сирене.. с турски етикет
9 долара ми струват часовете
докато сервирам вода на бабе от дъ хемптънс и мини подобието и на куче
на другата седалка е:
но инглес, но компренде
(деба и малоумната испанска паплач!)
евтино ли ме купуват
или на мен ми излиза скъпо?



Блог класация

четвъртък, 1 август 2013 г.

self-deception

глупачке,
птиците не зимуват, те просто преследват лятото,
а ти кога ще започнеш да си следваш сърцето?!


8






























Блог класация

неделя, 16 юни 2013 г.

the hours

Можеш да се опиташ да я изтриеш. Или да я замениш. Знаеш, че няма смисъл. Времето няма значение, когато картата е прегъната по диагонал между Ню Йорк и София.
Тя се случва 7 часа преди мен. Аз я догонвам от другия край на света.
Любовни писма на 15-то число. Между тях снимки и чакане.



Блог класация

петък, 31 май 2013 г.

Ню Йорк няма сърце.


Започвам да мразя това място. И всяко друго, което се намира на 8000 километра от теб. Или дори на 10. Страдам за всяка минута, в която не ти виждам усмивката, не ти чувам мислите, не те усещам. Всичко, което искам в момента, е да те прегърна и да заспим. Искам утре да ти взема кафе от 7/Eleven (Спокойно, то ще ти хареса със сигурност, просто защото не е кафе – нещо като 3 в 1, но по-слабо с най-различни вкусове – ванилия, кокос, шоколад, карамел, лешник и други bullshiti). После ще се качим на Jitney заедно с богатите баби от Southampton и ще идем в Ню Йорк. Ще се разходим по Пето, Лексингтън, ще идем да си вземем най-вкусната салата от Deli-то на 44th. После ще идем в MoMA  и ще се правим, че разбираме експресионистите. Ще лежим на скалите в Central Park и ще си говорим за неосъществими планове и ще се правим, че не са такива. Аз ще ти вярвам когато обещаваш. Ти ще знаеш, че не трябва да го правиш. И все пак ще ми обещаваш. Повече отколкото можеш да изпълниш. Не защото си лоша. Просто сме такива когато обичаме. Ти ме обичаш. Аз знам.(Съжалявам много за няколкото девойки, които не са го разбрали още.) Ще се приберем и ще пием вино на верандата на въображаемата ни къща. Докато съседите ни – двойка гейове, си разхождат мини териера, който аз сигурно ненавиждам. Ние си имаме истинско куче. И няма как някой да го обърка с плъх, но за него друг път. То сутрин си се разхожда само, защото ние сме заети да правим любов.Случва се и да работим. Ти не работиш в офис и нямаш работно време. Имаш благотворителна организация. Пътуваш (и ме взимаш с теб понеже много ми липсваш иначе). Аз най-вероятно уча още някое висше и работя нещо от онзи безкраен списък, за който говорим понякога.  Все така искам много неща и ги искам всичките, но ти си ме обичаш такава. Сигурно вече не ти се ядосвам толкова..или аз не те ядосвам толкова...едно от двете. Имаме снимки по всички стени и ти се усмихваш широко на всичките, само на тази от Empire State Building си леко намръщена и ти е студено. И зърната ти са настръхнали, ако се вгледаш.. Добре, няма да се замечтавам. Работата е там, че много ми липсва тялото ти. Точно твоето. И нещата, които правя с него. И не е просто физическа, а душевна нужда да усетя, че калъфката ми мирише на теб, дантелата малко под пъпа ти, влагата  малко по-надолу и да чуя как дишането ти се учестява, когато съм под дантелата .. И да, обичам ги тези зърна. За тях ставаше дума. Искам всеки сантиметър от теб и не ме интересува колко е егоистично или обсебващо, искам всичко твое.

В града където всеки идва да сбъдва мечти аз си нося мечти от вкъщи, които не пасват. И си нося любов от вкъщи, изглеждам като дете, което си носи домашно приготвен сандвич, сред цял клас хлапета, които отиват да си купят Макдоналдс. Ти си моят сандвич. И си имаш всичко.

Ню Йорк има стотици вени и артерии,които го браздят. Има емоция, динамика, цвят. Във вените му текат денонощни струи от жълти студени таксита и ядосани шофьори в отчаяна нужда да се влеят в сърце, което липсва. Ню  Йорк няма сърце. Остава студен въпреки милионите си нощни слънца. Заблуждава само туристите. Ню Йорк трие спомени и подменя самоличности, рай за онези, които мечтаят да бъдат други. Само трябва да свикнеш със студената кръв.

Блог класация

неделя, 19 май 2013 г.

Зад завоя пак е тя.

След цяла нощ Franc Ocean и устните й които ту говорят, ту се сливат с моите, всичко прикючва на гарата. 2 минути престой на влака и виждам само дълги кестеняви коси през отворения прозорец. Любимите ми. Докато влака не се скрие. Бързам да вляза в гарата преди той да се скрие зад завоя. Най-тъжното в едно изпращане не е тръгването на влака, а празните релси след него. Днес има 2 заминавания, моето и нейното. Опразвам си стаята. Нея мога да я гледам празна. Има нещо вдъхновяващо в празните стаи, които чакат да бъдат подредени и да приемат живота на новия си наемател. Аз ще имам нова стая. След 2 дни. Местя живота си от една стая в друга. По пътя изпадат много неща, други губя умишлено.
Най-трудно се научих да изхвърлям излишното. Излишните неща най-често са маскирани като важни, нужни или са сантиментални останки, пуснали корени в спомена. Днес изхвърлям повече отколкото взимам със себе си.
Нея я разпилях навсякъде из багажа ми, парченце по китката ми, парченце в портомонето. Нищо не е попивало така по мен..



Блог класация

сряда, 8 май 2013 г.



пастелно син ми е вкусът в устата
и не е страшно, че не знам отговорите
страшно е, че не знам кои са въпросите


Блог класация

Отложено сбогуване с миналото


Не мога да бъда друга. Не мога да обичам по-малко.
Не умея да искам по-малко отколкото заслужавам.
Лощото е, че го искам все от хората, които го нямат.
Пъхам ръце в масивен шкаф от дъбово дърво с надеждата да ги напълня. Той е изящен, с прекрасна дърворезба..  и тази миризма на дървесина. Обаче е празен. Замахвам вътре, опипвам стените, чопля с нокът ъглите, търся второ дъно. Накрая нищо. Само тресчици под ноктите ми. Това е малка болка, тъпа и постоянна. Жалко е да те боли така. Предпочитам големите рани.




Блог класация

четвъртък, 25 април 2013 г.

Из едно симулиране на дейност в чакане да си предам царския пищов..



Доказателство и опровержение. Юридически доказателства.


Доказването е процедура, целяща признаването на определен тезис чрез подбиране на основания или доводи в негова подкрепа. Доказателствата се делят на дедуктивни и индуктивни. (До тук добре.)
Дедуктивните от своя страна се делят на преки и непреки. Преките са преки..ама много, много, много преки. Непреките от своя страна са не чак до там преки. Донякъде те са абсолютно не преки...бла бла бла.
 При преките доказателства се прилага схемата модус вивиус, която е някаква сложна тъпотия с функции и диаграми с участието на величините P и Q . Като цяло изводът е, че е верен или тезисът, или антитезисът.. или и двете.. или пък никое. Ако антитезисът е верен, се извежда следствие, което най-вероятно не прилича на следствието на тезиса.  За момента само величините P и Q в изпитната зала са наясно чие следствие се приема за истинно. И евентуално асистента на катедрата.
 При индуктивните доказателства след прочит на дълги колкото цял абзац изречения, с космически неясни термини, може да се направи заключението, че нищо не е сигурно, а само вероятно и то само ако тезисът следва следствието, което от своя страна следва да следва също толкова слабо вероятния тезис на другото предположение. Накратко казано.
Най-ясно от темата става, че ясно и категорично и не в сферата на вероятностите може да бъде само опровержението. Защото чрез сложните конфигурации на P и Q, излиза, че тезисът не може да бъде доказан, а трябва догматически да бъде приет, с презумпцията, че може би, вероятно, евентуално ..не е верен..почти като приемането на Христос за исторически съществувал или твърдението, че в Търново има девствена студентка.
От тези последни заключения за съдебната аргументация  и дискусия в мен се поражда съмнението, че искам да участвам в такава или да стъпвам в съдебна зала. С недоказуем тезис, следствия с сферата на вероятностите и задружно съвокупляване между Q и P, с цел зачеване на излишно усложняващи теории за същността на съдебните доказателства и дискусии, тази тема заема едно от челните места на най-отегчителните и неясни научни трудове в моя кратък академичен живот.
Блог класация

понеделник, 22 април 2013 г.

влажно

така дълбоко да си в мен, че да се сраснеш
с утробата, която караш да пулсира

..толкова красива .


Блог класация

вторник, 16 април 2013 г.

нали ти казах, че сме клишета

ти си

(и хиляди други неща)



 деликатната кожа на клепачите
онова  изтръпване до мозъка на костите, когато някой облизва ухото ти
 страстните извивки на латино танцьорка
скок от мост без въже
торта гараш в лятна градина в неделя сутрин
всички осмици на света и всички осемдесет и осмици
 шепот под завивките късно нощем
сънен глас рано сутрин
гъделичкане в стомаха преди първа среща
първата думичка на дете
последният полет на пеперуда
цвят на глухарче
червен залез

8





Блог класация

"Не верь, не бойся, не проси" *

8


не вярвам
не вярвам
не вярвам
не вярвам
не вярвам

повтарям, а съм вече на колене пред олтара ти

пет дни бълнувам и ходя на сън
после възкръсвам

до другия понеделник






Блог класация

понеделник, 8 април 2013 г.


Нямам
безопасни игли за подгънати нерви
Нямам
везни за  неуравновесени решения
Нямам
тиксо за залепнали устни
Нямам
кръв за сърца, които не бият
Нямам
ноти за тъжни мелодии



прослужила съм си времето в пъкъла
идвам да си взема главните букви
многоточията
болката в слепоочията


Блог класация

петък, 5 април 2013 г.

зараснали белези
като линии по дланите
чертаят пътя
най-чистата линия


Блог класация

"Сега се уча да ми бъде лесно и затова ми се мълчи"

трудните уроци се учат отзад напред
и винаги остават ненаучени



за жените с много спомени
и малко памет


за дългите истории
които завършват с кратки думи


за голямата любов
и жалките оправдания


за "единствените"
и истинските


за Първата, която учи
и Втората, която дава
(и всички следващи)


за цената на всяко 'не'
за последствията от всяко 'да'


това, което търсиш
и това, което се надяваш да намериш


за празните листи
и химикалките, които спират


как се диша под вода
и как да се удавиш на повърхността


за вярата и за страха
и всичко между тях



=>

някои залези трябва да гледаш сам.
пепелникът трябва да се изхвърля редовно.





Блог класация

събота, 30 март 2013 г.

Апокалипсис..после

-Не ми казвай..

-Ти знаеш..

-Запалката не пали

-Какво ще стане когато..

-Искаш ли цигара?

-искам да кажа, ами ако..

-Не стане както очакваш? Не получиш от мен, това което си решила, че искаш? Ако плановете се окажат просто бъбрене в малките часове?

- ...

-Ще има огън, пожари ..и урагани, които ще разнесат пламъците навсякъде, ще изгорят всичко, което си докоснала, всяка дума за любов, която си изрекла, ще се превърне в проклятие, ще мразиш, ще обичаш, после пак ще мразиш. Мен.
Но сега е рано за Апокалипсис.
Подай ми пепелника.





Блог класация

лицата в събитията
и събитията по лицата им
прилики и разлики
твърде не случайни
думите се изтъркват
обеззвучават
изкривяват
заменят
изтриват
бръчките по очите
гнетът по ръждата в ирисите
изгризаните нокти
и онова клиширано бягство на другия тротоар
не изчезват заедно с думите
които изтри.


Блог класация

вторник, 19 март 2013 г.

В сегашно време, в НЕединствено число.

Поемам нейното 'ще' в себе си,
за да я оставя да ми се случи сега.
Разливам се неудържимо,
а тя ме попива с ръка.
Линиите по дланите и
вещаят тъга.
Но днес искам да мисля
само в сегашно време.








Блог класация
най-накрая разпознах чудовището от кошмарите си и спрях да ги сънувам



Блог класация

сряда, 13 март 2013 г.

онази мисъл 
в 1 след полунощ
е нейна.

тя знае
и идва 
да си я вземе.



Блог класация

Кога ще ни дойде времето, И.?

Кога ще ни дойде времето, И.?
На моя циферблат няма интервал за "нас".
Стрелките те прескачат всеки път, когато ми откраднеш от минутите.
0 часа разлика и пак аз спя когато ти звъниш и обратното.
Минало незапомнено, няма да дойде Времето.

Блог класация

събота, 9 март 2013 г.

Умея да си затварям очите,
да си забравям миналото
и да си помня бъдещето,
да се преливам в делви с медовина
и после да потичам от дупките в дъното.
Пропивам се в дъските, които по навик скърцат под стъпките ти,
пълзя с аромат по стените.
Пий!
Задушавам те с мисъл, заседнала на челото ти,
държа те за гушата и питам 'помниш ли'?
Пий!
Имам парченца от теб и кал по обувките:
на дълбоко съм ходила
и от плаващи пясъци съм излизала.
лотус с 9 живота.
цъфтя.
изсъхвам.
но пак на цветя ти мирише.






Блог класация

понеделник, 4 март 2013 г.

Искрено и лично за нещата, които в крайна сметка никога не остават лични..
 
защото не можем да си затваряме устата, за пътите, в които сме си отваряли краката.

Блог класация

събота, 2 март 2013 г.

Хубавото

хубавото е скучно за писане                                          
много е трудно
понеже е дим
от последната ни цигара
в 5 сутринта
на спирката
докато си броиш изпитите бири
а аз вече не помня защо се смея
свещи, котка и преполовени чаши
гениални прозрения
които не помня на сутринта
свобода на тихите мисли
в шумни пространства
някой те чува
когато сам не успяваш
кой да ми каже какво значи хубаво
кой да ми каже, че можело
когато не го измерваш според най-малкото зло
когато е просто..
хубаво.




Блог класация

четвъртък, 28 февруари 2013 г.

жънеш само каквото посееш                          
това не съм го сяла
да не съм в чужда нива?!
или някой е объркал семената?!
а и не е време за жътва
не прибирам плодове
от чужди грешки

Блог класация

вторник, 26 февруари 2013 г.

когато съм щастлива, съм щастлива за трима
когато съм тъжна, и хората в рекламите за паста за зъби вече не се усмихват
да ми дадеш
да ти дам
колко?
една усмивка време
и ръцете ти
които са винаги меки

Блог класация

събота, 23 февруари 2013 г.

повредени крушки

Ти си 30 минутната еуфория от евтин хап, купен от някой изпаднал дилър на ъгъла срещу някоя гимназия. Последват те драйфане, главоболие и лоши спомени. Ти си от ония некачествени наркотици,  след които се чудиш за к'во ти е било да се занимаваш с шибани химии, а не си си пушил тревата. Понеже си некачествена, не е нужно лечение от теб и никой не ходи на рехабилитация. Просто те изхвърля в тоалетната чиния и решава да се грижи повече какво пуска в тялото си. Решение на незрялост и развилнели се хормони, грешка, от полезните. Бърз секс в тоалетна, някъде в мръсотията и тоалетната хартия сигурно има нещо красиво..трябва да си друсан, за да го видиш. Проблемът е, че никой не остава друсан до края с теб, все някога отрезняват или слънцето изгрява преждевременно. И трябва да се скриеш обратно при меката светлина на премигващите крушки. Безсмисленият театър на големите ти лъжи и малките скрупули ще завърши както всеки бягащ престъпник - затворник в собствения му ум, защото стъпки остават дори когато си с гръб.
Почини си. Излизат бръчки от много усмивки, особено от насилените. 
Като си обърнеш главата на другата страна по-добре ли се чувстваш в тялото на много личности, никоя от които не си ти?
Един ден крушките светват.
Къде ще отидеш тогава?


Блог класация

вторник, 19 февруари 2013 г.

пеперудите от стомаха ми
в рамки на стената ти
ехо на пърхащи крила




този твой страх от пеперуди..

..



Блог класация

петък, 15 февруари 2013 г.




илюзия за пълното празно
транса на многото "О" - та
късно нощем и рано сутрин
и понякога в обедната почивка
но бедрата и никога не са
достатъчно топли



Блог класация

Демонa стрих на прах,
разтворих го в чаша топла вода.
Терафлу за душата ми.
Аз съм той и той е аз.
Толкова е колкото му дам.
Днес му взимам правата.
Един ден след утре
ще бъде
минало-
едно от
многото
ми.

Блог класация

сряда, 13 февруари 2013 г.

Свети Валентин ли?!


Като лудите, на които се смееш
Така да обичаш
Като роб да си и слугиня
Като бръшлян да си
И да не можеш без студения камък, на който се увиваш
Като птица да си
Заклещена в гнездото си
Глуха да си за лъжите
И сляпа да си за плесниците
Като лекар, който не може
Сам себе си да излекува
Така да обичаш
Като пъстърва да си
В солени води
Сама да се събличаш
Сама да се обличаш
Виното във вода да превръщаш
И все жадна да ходиш
Така 
да 
обичаш.


... Блог класация

събота, 9 февруари 2013 г.

четвъртък, 7 февруари 2013 г.

ликьор:
сладък,
но слаб.

не ме е страх.

Блог класация
Докато говоря бъркам времената, правилното е някъде по средата, граматически неточна проекция на лексикален недостиг. Надолу и нагоре от тук изглеждат като хоризонтални прави, позиционирани в празно пространство. Да се движиш по една от тях е като да ходиш по въже, една грешна стъпка и ставаш миниатюрна точка на листа. Блог класация
понякога казва, че я обича
случва се
при пълнолуние  и около финала на биг брадър
големите думи не трябва да се хабят
казва
любовта се изтърква
притрива се
като използван многократно презерватив
затова не използват
не им трябва
любовта им си е по природа безопасна
..и безплодна





Блог класация

събота, 2 февруари 2013 г.


познавам хора, които ме познават
и груги, които познават...числата от тотото
предпочитам вторите.

Блог класация

събота, 26 януари 2013 г.


"Любовта трае 3 години"
..в най-добрия случай,
а Бегбеде се оплаква?!
Моята вечна любов онзи ден
спомена, че любовта не е вечна.
И останахме аз и моите 3 месеца.
И книгата не Бегбеде, която ми подари.
Но на 20 много неща изглеждат вечни,
в това число махмурлукът в неделя сутрин.



Блог класация

Познавам те както листата познават земята
където така тихо падат през есента -
пътешествие към края без неизвестни.
Сюжет на Чехов си - поука няма,
а смехът боли дълбоко в дробовете,
за да не личи, усмихвам се широко.





Блог класация

неделя, 20 януари 2013 г.

глухите ноти на тази мелодия
отварят сухи усти на риби
които отдавна се мятат по пясъка
слухът ти се плъзга по слузестите им люспи
и наоколо все повече замирисва на нещо умряло


Блог класация

четвъртък, 17 януари 2013 г.

"Ало, краля на фолка?!"


Уважаеми(пфф хахах) г-н Боянов,
(за неосведомените Азис)
Виждам, че Вие като един отявлен изкуствовед, допринесъл неимоверно много за развитието на българската сцена и културния живот на страната(тук опитвам да не се смея) сте стигнал в дневния си ред и до театрите. Тази Ваша увереност в личната ви ерудираност и компетентност навярно идват от многобройните ви награди с международна важност от списание "Нов фолк"? Неочаквано е за нас, Вашата покорна фен аудитория, да Ви чуем да говорите за култура. Неуместно е човекът асоцииран основно с репликата "кво прайш ма парцал", навлязла във всекидневния българския език в благодарение на Вас, да дава изявления за такова изкуство като театъра и "театралите".  Вие обичате ли да ходите на театър, г-н Боянов? Кои български театрални актьори познавате лично? - би искала да знае вашата публика. Не бих си позволила да заявявам "колко е ниска културата на народа ни", но какво мислите за Вашата култура? Интерес на "нискокултурния" българин също би представлявал и въпросът четете ли(не списания)? Кои са любимите Ви автори? Как виждате развитието на чалга индустрията в Европа? Наистина ли вярвате, че средностатистическият европеец ще бъде впечатлен от Вашето творчество? Какво ново бихте предложили на публиката, освен споделянето на интимния си живот и сексуални предпочитая в текстовете и интервютата си, които вярвам, вече за никой не са тайна или интерес? 
Надявам се да намерите време за отговор някъде измежду многобройните си изяви и дейност по културизиране на българския народ.

Позвлете ми да завърша във Ваш стил:
АЗИСЕ, ЕЛА НА СЕБЕ СИ!

Автор: Ивелина Данаилова


Блог класация

петък, 11 януари 2013 г.

временна амнистия
на тленните останки
от минало без корени
и бъдеще без смисъл
последни три желания
палачът става златна рибка




Блог класация