неделя, 30 декември 2012 г.

...

ролкови кънки
заседнали в пясъка
толкова е сиво
че не мога да съм наивна дори
една реалност следва друга
и не мога да си затворя очите
тъжна ли да съм или щастлива
че този път знам истината
?
дубъл две
или за първи път
обичам с отворени очи
?














Блог класация

четвъртък, 27 декември 2012 г.

simple

зимата е спуснати щори и дим
зимата е китайско с две вилици и the big bang theory
зимата сте ти и парфюмът ти по възглавницата
зимата си ти в моя тениска, сгушена в леглото
зимата е прегръдки и шалове
как се усмихваш когато ти целувам нослето
как ме завиваш преди да заспим
как се преструваш, че ти харесва как готвя
как правиш кафе и как миеш чиниите
как аз те ядосвам, как ти ме ядосваш
и през цялото време не спирам да те обичам







Блог класация

сряда, 26 декември 2012 г.

пластмаса=/=стъкло


светът може и да не свърши скоро, но годината безвъзвратно си отива.
като равносметка:
изписах много думи, за хора, които нямаха какво да ми кажат. 
нищо. 
оставих си прекалено много въпроси към тях без отговор.
не знаех,  знаех, не знаех и после пак наобратно кое съм?, колко съм?, защо съм?.
много неща ми се случиха за първи път - повечето неприятни.
смених посоката няколко пъти - все срещу вятъра.
нищо.
разочароваха ме повече пъти, отколкото ме направиха щастлива.
не бях "специална", но научих много специални неща, които никога няма да забравя.
повторих и потретих грешки и не научих защо са грешни.
и сигурно никога няма.
получената любов < дадената любов.
но в любовта не се брояло, нали?
нищо.
не написах писмо до дядо Коледа.
някак си имам безнадеждното усещане, че дори той(ако го имаше)не може да ми помогне..аз и не знам за какво точно.
украсих елхата чак на 23.
дори се изненадах когато все пак открих подарък отдолу.
а преди обичах елхи.
обичах и от онези големи стъклени топки.
сега ги правят пластмасови и безопасни.
няма я тръпката, когато държиш в ръката си деликатната сфера и едно малко невнимание може да залее пода с остри стъклени парченца коледа.
"коледата е възможна"..и пластмасова.
а моите 12 месеца не бяха.
боса разходка по натрушени стъклени топки.
за да ги събера и залепя.
и да украся елхата.









Блог класация

петък, 21 декември 2012 г.

НА (К)РАЯ НА СВЕТА

Вдишай дим.
В моите дробове.
Зарази ме.
Моите атоми.
В твоите молекули.
Една експлозия време.



Блог класация

четвъртък, 20 декември 2012 г.

неделя, 16 декември 2012 г.

муза

настървено искаш да си муза
искаш да изсипя думи
чувства
искаш ли да видиш как боли
искаш ли да пусна сълзи по листa
извивам си ръцете в пореден опит да ти обясня 
бяла котка някога ми е пресякла пътя 
и ме е обрекла да съм черна винаги отвътре
таванска стая в края на града 
и едно несбъднато дете
като дъга си, от която нямам спомен
звяр, от който нямам страх
мъченица с твърде много грехове
езичница с твърде много богове

Блог класация

петък, 14 декември 2012 г.

Нишки

Ако болката е факторът, който променя. Ако разочарованията и разбитите сърца учат на нещо.. Ако опитът променя представите.. Какво правя тук?
Научила ли съм нещо или съм просто безрасъдна и наивна? Защо се връщам тук? 
Отношенията са нишка, нито дебела, нито тънка, кога ще се скъса нишката не зависи от нея самата, а от това как е пазена, покривана когато вали, обгрижвана през ураганите, скривана от остри предмети и думи. Нишката не може да бъде съдена за нейната неустойчивост, пътят и съдбата и зависят от тези, които стоят от двата и края, защото тя е ..просто нишка. Да дадеш душа на нишката, цвят и емоции, да я насочиш, да я увиеш, да я изпънеш, да оставиш себе си върну нея и някъде по средата да срещнеш другия е това, което я прави специална. Ако третираш правилно малките памучни влакънца на нишката, приглаждаш ги, обгрижваш ги и не я дърпаш към себе си повече, отколкото я дърпат от другата страна, тя може да те изненада с твърдост и издържливост, като стоманено въже. 
Нишките обаче се късат. Късат се лесно при това. Нишките нямат его, амибиции, тайни и тъмни мисли. Хората имат, имат в повече. Късат нишки, тъкат нови, опитват за завържат стари. С грубите си ръце унищожават деликатните памучни влакънца на собственото си щастие, защото на милиардната планета, на която живеят е тесногръдо да поддържаш само една нишка, нали? Завързаната нишка трудно се преглъща, както не можете да прокарате възелът на конец през ухото на игла. Предполагам, че явно дори любовта има своя лимит.




Блог класация

понеделник, 10 декември 2012 г.

спестени въпросителни

шум, който те смущава    .....     мелодия, която тананикаш
тук си   .....   просто пребиваваш
интересуваш се   .....    от куртоазия
имаш ли     .....   какво да кажеш
стъпваш     .....    по мен като по кожа на тигър, 
                   метната пред рафта с наградите ти Грами. 






Блог класация

без илюзии. край-начало.

Понякога правилните решения не са тези, които искаме да вземем. Някои решения изобщо не могат да се нарекат нито правилни, нито грешни. Някои решения са просто нужни.
Грешното и правилното са илюзиите, с които успокояваме съвестта докато всъщност правим каквото е нужно. Кръщаваме решенията си грешки, провали, успехи, авантюри в зависимост от крайната точка, която достигнем. После повтаряме наизуст, че не крайната цел е важна, а пътуването до нея. И на вас ли ви звучи лицемерно?
Животът в черно-бяло, но не като екстракт от сивото, а като дуел между двете крайности, обречен на вечна непостижимост....
Силно начало. В края на абзаца мисълта изтънява. Започваш нещо. Ще имаш ли силата да го довършиш? Прекъсната линия или дебела черта? Извърви пътя докрай. Поне този път.



Блог класация

неделя, 25 ноември 2012 г.

echo of a dying love

Лъжа те, за да ти кажа истина,
която не разбирам,
а ти вече знаеш,
защото очите ти чуват,
а сърцето ти не вижда.


....
Блог класация

неделя, 11 ноември 2012 г.

...

"Ние сме същото нещо, от което са направени сънищата"
"Бурята" Просперо
 
 
Понякога да се разбиеш в стената е най-хубавото, което може да ти се случи. Понякога натискаш газта до край, въпреки че знаеш, че летиш с пълна сила към стената в еднопосочна улица. Задънен край. 30 секунди адреналин. После..
Дали е твоята улица? Дали си попаднал случайно там? Дали на стената пише твоето име?  Трябва да разбереш преди да срещнеш стената. После въпросите нямат значение.
Когато дойде времето за решения, знаеш, просто знаеш. Винаги можеш да се откажеш от трийсетте си секунди извън орбитата и стената изчезва. И с нея всичко, което има значение.
Блог класация

събота, 10 ноември 2012 г.

котки



не падам по гръб
лягам..ако знаеш как да ме накараш
иначе се приземявам на крака
(късно вечер и на четири)
но това вече го знаеш
мъркам, по-често викам
това и съседите го знаят
знаеш за снощи
и за преди това
синини и одрасквания
като шарки по козината
животинско и изтънчено
по котешки..




Блог класация

...лъжата, без която не можем *

нова мисъл
приказка за лека нощ
валиум и аспирин
в едно

ще бъда
моля, обслужи се
но не чакай огън
аз горя отдавна
и поводът е друг 




... Блог класация

неделя, 4 ноември 2012 г.

съм

тук съм
на дупки
сглобена
цяла
тук съм
изгубена
намерена
върната
тук съм
и новата 
и старата
тук съм
но не съм сигурна коя съм ?



Блог класация

вторник, 30 октомври 2012 г.

...


Небрежно ми взе цигарата от ръката, 
както десетки пъти преди. 
Изтегли дим 
и я върна в устните ми. 
Малки трикове. 
Още ми действат.
Колко пъти ще си режа крилете сама
 и ще питам откъде са ми раните?



Блог класация

...



не ме търси

аз те намирам

всеки ден

восък си

а аз съм лист

пари ми

но не изгарям Блог класация

събота, 27 октомври 2012 г.

got my scars right here

..и от теб излизат неща,за които не си подозирал, болка и гняв, погнуса от всичко, думи, които не познаваш, със значения, за които не си помислял и веднъж отворена кутията на пандора изстрелва отрова, която прояжда и теб самия, защото никой никога не може да нарани друг, без да нарани себе си.  Отрова към всеки и всичко, което се приближи, отрова, която те пази и те убива едновременно, отровата на собствения ти страх.  И докато заравяш главата си между нечии крака, и докато стенеш докато нечии пръсти докосват най-скритите кътчета, докато събличаш дори парфюма си, докато чаршафите се свличат на земята, докато не помниш коя чаша подред пиеш, докато стените започнат да се свиват и въздухът да се сгъстява...дори тогава не можеш да избягаш и на сантиметър. Малкото ти цинично его, кацнало на рамото ти, като дяволчето, което ти казва да искаш още.. Колкото и да разтвориш краката си, душата ти си остава закодирана.. и понякога и ти не знаеш кода.. и единственият начин е някой да нахълта, без позволение, без да предупреждава и без да се съмнява. Понякога имаш нужда от спасение.. и упорито отказваш да бъдеш спасен. Защото болката, макар и пронизваща, е константа, не крие изненади и се настанява бързо и удобно.. И имаш привилегията да се пронизваш сам, да режисираш собствената си драма... само се надявам, никога да не попитам струва ли си.



Блог класация

петък, 12 октомври 2012 г.

le end


отказвам да съм оправданието
и не желая да съм драмата,
която продължава и след края




Блог класация

събота, 6 октомври 2012 г.

ЛМУМ

консервирала съм се
запечатала съм се
скрила съм се в килера
на най-горния рафт
зад кутиите с обувки
които не нося
бих се изхвърлила даже
но аз не съм ти

Блог класация

сряда, 3 октомври 2012 г.

лилави нежности..със телешко

"Осмели се да покажеш нежност" Milka. Една лилава крава ми дава съвети за нежност от скромен билборд докато чакам в колата на кръстовището. Осмели се. От млечния шоколад на голямото платно наистина ми става нежно.. особено откакто съм спряла сладкото. Бих се осмелила да ида в първия нон-стоп, който ми попадне и да си взема един и нежно, обещавам много нежно, да го изям. Все пак светва зелено преди да реша дали си струва да обърна посоката. И си мисля - "Осмели се да покажеш нежност".  Осмели се де! Щом кравите започнаха да се превръщат в любовни гурута, много сме я закъсали! Блог класация

?

Кога се превърнахме в малки страхливи човечета?! Блог класация

понеделник, 1 октомври 2012 г.

8 - 1

7 ризи на пода
7 малки с 3 бучки лед
7 сънища по изгрев
7 опита за бягство - неуспешни
7 маски по земята
7 разреза по мен
7 истини и още толкова лъжи Блог класация

четвъртък, 27 септември 2012 г.

...

Септември. Ден първи.
Щастието го има.
В единствено число. Блог класация

понеделник, 24 септември 2012 г.

зайчето в ръкава ми се пече във фурната

нямам отговори
нито за теб
нито за мен
нямам предложения
нямам решения
човекът-надежда излиза в отпуск
безсрочен


главоболие имам
миргена
и някакви хартийки в джоба


да си помнила
да си вярвала
да си чакала


само фантазии имам
реалности искам
дори да са малки
и незначителни
дори да го няма блясъкът
и тръпчинките
стига ми толкова не-случване


изпих се
и се изпуших
погълнах се
и се изплюх
със всички трансформации
не си изтрих жигосаното
татуирах го отгоре
да е по-красиво
то почна да боли








Блог класация

ден втори от края на лятото

да си говорим с тебе в минало време
в есенна вечер
светът е притихнал
след работния ден

и когато мълчим с тебе, пак е в минало време
стъпки в пясъка
изтрива ги
нещо много по-страшно от прилива

на месец по изречение
толкова имам за теб

разминавания
защо пеем юлска песен в края на септември?
не знаеш ли, че не се танцува под есенния дъжд?
гледа се с горещо какао на топло
а аз имам само една чаша



Блог класация

петък, 21 септември 2012 г.

просто понякога точката е скрита запетая

Математиката е вредна. Учат ни, че А х B дава Z, че една определена стойност събрана с друга, дава винаги един и същ точно определен сбор. И понеже обичаме логиката пренасяме това разбиране и в живота си. По-лошо, в личния си живот. И още по-лошо - измерваме и пресмятаме чувства. Като по учебник даваме и изискваме, вадим и събираме, умножаваме. Когато отвсякъде ти втълпяват идеалните пропорции, стойности и уравнения, очакваш да получиш резултата точно. Така са те учили. Само че нищо не става както си очаквал, дори когато си дал правилния множител, делител, събираемо, дори когато си изписал числата грижливо хиляди пъти, дори да пресмяташ отново и отново, понякога просто не се получава. Уравнението се пише от двама, там е проблемът. Твоето 2 се оказва не съвсем равно с 2-ката на другия и цялото уравнение се разпада, знаци, цифри и глупавите ти очаквания. Уравнението не е грешно, грешно е, че изобщо си намесил математиката на място, където не можеш да сложиш стойност на величините. И въпреки, че намеренията са били чисти и няма виновен, въпреки, че има отговори, които е нормално да нямаш... понякога се откриваш в 3 през нощта вперил поглед в онази точка на тавана...

 

Блог класация

четвъртък, 20 септември 2012 г.

you can skip the intro



вместо дневната доза драма в блога
днес съм с друго мото





Блог класация

събота, 15 септември 2012 г.

Някой да им каже, че не е за двама!

Обвързваме се, завързваме се, държим здраво и не се пускаме. Строим си стъклени кули от сигурност. Милиони малки човечета с една идея - да контролират живота. Правим планове, вземаме решения, замиваме, прибираме се, оставаме, отказваме се, приключваме, започваме, разделяме се, събираме се. Обичаме се по команда и по график, когато е удобно, важното е да е сигурно. Важното е да си мислим, че има някой, който чака, който ще е там no matter what. Такъв човек няма. Измисляме си го, един и същ е(в главата ни). Само му сменяме имената. Вярваме, че пъпните ни върви са неразривно свързани, а в действителност сме на хиляди километри, в едно легло, на една маса, ръка в ръка, очи в очи..на хиляди километри. Пращат ни покани +1, защото "светът е за двама",  промотират ни любовни мобилни тарифни планове, с които се предполага, че ще си говорим безплатно до безкрай. Жалко, че много от тези, които ги ползват отдавна нямат какво да си кажат. Тласкат ни ден след ден в коловозите на утъпкания път към Рая. Някой успя ли да стигне до Рая все пак?! И този Рай, и всички останали са само проекции на нуждата ни да контролираме положението, да чертаем бъдещето, да обуздаем времето, на страховете и самотата ни..или на страха от самотата(?!). Раят е онова ментално състояние, в което очакването за утре и страхът от утре са почти изравнили везните. Раят е поредната ти неосъществена мечта. Майната му на Рая! И на коловозите, и на брачните халки, и на масите за двама, и на скоковете с бънджи за двама(?!), на колелетата за двама(?!),  ...оставете само спортните коли с две врати, на тях им отива. :*


Блог класация

петък, 14 септември 2012 г.

пубертет..на 20

отказвам се от себе си
само за да се обикна пак
след ден.. или след две големи
интуицията ми 
пази Боже, да ми се наложи да я ползвам
и тези смесени сигнали-
моля, купете ми пътеводител!

Блог класация

понеделник, 10 септември 2012 г.

Със синьо, знаеш защо

Пита ме и си отговаря,
говори ми, после мълчи.
Първо знае, после не знае какво иска,
иска мен.. и кой знае още колко неща.
Втора съм ..или първа,
или пък изобщо не фигурирам
Тайна съм, не само нейната.
Бутилките от вино до стената и
носят моето име.
Иронизираме се.
Взаимно.
После се смеем.
Нейните къдрици.
Моите паднали презрамки.
Точно толкова просто може да бъде.













Блог класация

петък, 7 септември 2012 г.

Wide Awake



Мислиш си, че си се събудила.
Всъщност си в новия си кошмар.
Добре дошла.
Кошмарът в който си мислиш, че си открила истината - куче, което вярва, че най-накрая е стигнало опашката си, че си в такт със стрелките, че си в правилната посока. Лунната светлина никога няма да замени слънчевата. А ти не си родена да си в такт със стрелките. Понякога ще изоставаш и точно когато си на път да ги настигнеш, ще се оказва, че си ги изпреварила неимоверно много. Такава си. И винаги ще сънуваш. Когато се будиш, ще е само, за да заредиш доза разочарование, после пак ще се гмурнеш в океана на вътреутробното си съществуване. С дрехите, защото не те е страх да се намокриш. Ние сънуващите поне не сме страхливци.
Косата ти никога няма да стане покорна и да застане по правилния начин, просто няма да ти отива. Времето няма да ти стига, солта ще е прекалено много, раните твърде дълбоки, лятото ще свършва по-бързо от зимата и кафето ти никога няма да достигне онази хармония между идеалните пропорции нес кафе и захар, но ти продължавай да опитваш. В това е смисълът.



Блог класация

вторник, 4 септември 2012 г.

Абортирали чернови от един ледников период

 

***

След залез слънце,
така се обичаме..
И с много ром,
и без въпроси.

***

Аутопсия на душата.
Всичките ровите вътре.
Разочароващо.

***

луда е
и обикновено е пияна
ейми уайнхаус
без ужасния грим

***

Присвоявам си думи, които не са мои, за да разкажа история, която не е моя. Но би могла - най-трудното изречение.

Срещнах очите и - полузатворени, сънени, любопитни.Точка.

***

От страх да не остана когато си тръгвам

аз никога не оставам...

и никога не си тръгвам наистина..



 ***

Насрочвам си среща със себе си. По средата на времето ми. В края на началото ни. Ще слушам какво имам да кажа, после ще ти предам най-важното.Ако ме чуеш. Следвам пътя стриктно, но съм безпътна. И все пак не търся навигатор. Но може да се посмеем в движение .. или да поплачем..или просто да си помълчим.




***


свят в миниатюра
заобикаля ме размер с комплекси



***

Позволяваш ли ми да не те обичам? Ще бъде пагубно. Хора като теб се обичат много. С всеки атом, всяка фибра, с погледа и с мислите, от сутрешното кафе до последната чаша вино в малките часове на нощта.





Блог класация

петък, 31 август 2012 г.

Съм, Не си, Дали сме?

капки вода от кичури от косата ми
обичаш ли?
дълги разговори в неделя сутрин в леглото ми
обичаш ли?
да не си гледаш часовника
обичаш ли?
белези от устните ти навсякъде
обичаш ли?
измислям те
ти не си
и аз не съм
и това не е
в криво огледало гледала съм
Блог класация

неделя, 26 август 2012 г.

Аутопсия без упойка

Разглабям се.
Парче по парче.
По-сложно от часовников механизъм.
По-просто от шоколадово яйце.


Тиктакам по график.
Но стрелките се движат в различни посоки.
Крия изненада в кутийка.
Не винаги приятна.


Аутопсия приживе.
Без упойка. 
Блог класация

петък, 24 август 2012 г.

6 а.m.



Дали на лъжата краката са къси?
Аз познавам една с дълги,
кадифени,
обути в дънкови панталонки.
Рано сутрин мъхчето по бедрата им настръхва от  полъха през отворения прозорец
и тя се завива сърдито.
После ми казва, че е 6 сутринта и трябва да оставя лаптопа и да се върна в леглото...
Коя от нас лъже повече - не знам.
Може и да не разбера - нали краката и са дълги.
Искам лъжа с дълги крака
и да ме лъже очарователно,
и да не знам.
Омръзна ми от зле скалъпени лъжи
и после лъжи, които прикриват други лъжи.



Блог класация

четвъртък, 23 август 2012 г.

Как се уча да не помня

Не помня. За какво беше всичкия фарс.. Не помня кое помних толкова дълго. Не помня защо дърветата пожълтяха през юни. Не помня кое ме задържа. Не помня как пътят спря по средата, а времето продължи и разтегната между две точки в пространството се губих и се намирах...и исках. Не помня какво исках. Не помня нито край, нито начало. Благословени са тия с кратката памет, дългата е лукс, не е за всеки. Моля, дайте ми от кратката, 2 броя - ако случайно първата се удължи с времето. На рецептата ми пише:
  
"3х10 на ден 'не помня' " , 5 х 'няма значение' при нужда и в спешни случаи - 089764536 Вики"

Вики знае какво да каже, когато и звънна. Патентовала е кратката памет и я е превърнала във философия, религия и верую. Вики знае, че "всичко е в главата ти". Затова в нейната "не пуска никого". Понякога я мразя, друг път и се възхищавам. Вики е последният човек, който мислех, че може да ме научи на нещо. Тя е саморазрушителна, егоцентрична, абсолютно неконтролируема и твърде арогантна. Но Вики всъщност е ангел, който прави главата ти приятно местенце, защото те кара да изхвърлиш всичко, което не си струва да е там. Или тя, или джойнта. Вики е бягство от реалността, защото отдавна е решила да не живее в нея. Вики е причината да не довърша този пост. Или тя, или джойнта..


Блог класация

вторник, 21 август 2012 г.

.....

Грешките ми са от много мислене,
другите - от недоспиване.
Колекционирам ги - заглавие и дата
и те са най-прекрасното, което имам
- триумф на честността над суетата.









Блог класация

събота, 18 август 2012 г.

...

Късам оковите преди да си легна.
Сутринта се събуждам окована още по-здраво.
Имам нужда..
от какво никой не знае.
Пречи ми..
аз на себе си най-вече!
Блог класация

и само тя не знае

тя обича?
тя нищо не знае..
тя иска?
..много неща
тя обещава?
..на себе си само
........да не е сама Блог класация

четвъртък, 16 август 2012 г.

roofjump

- По-бързо де, скоро ще изгрее!
- Не разбирам защо ни е да се качим на покрива..
- За да ме освободиш!
- Съвсем не те разбирам вече, нали те беше страх от високо?
- Именно!
- Нали знаеш, че просто сънуваш?
- ..един и същ сън от твърде дълго време. 





Блог класация

неделя, 12 август 2012 г.

Не-романтично

Голяма любов беше. От тия вечните. Ама направо скри слънцето! Тя по едно време нещо спря да ме обича. Ама аз си я обичах. Обичам си аз, обичам си и по едно време не се издържа, браат! От толкова любов хванах запек. Запушиха ми се чакрите и третото око, и второто аз, и всичките му полубратя, та чак до дебелото черво. Не е хубаво нещо несподелената любов. Трябваше да се излее нейде. И тръгна.. От смс-и, през фейсбук, блогър, та чаааак до тоалетната чиния! Като се отприщи оная ми ти обич - сълзи, блогърстване и фекалии.
Днес съм добре. Изчисти ми се и душата и отделителната система. Слънцето вече не е скрито, но на мен такова си ми харесва. Мисля в близко бъдеще да избягвам вечната любов и да акам редовно.

Вечно не-твоя
Ива


Блог класация

понеделник, 6 август 2012 г.

2 a.m.

Експериментирам си със самотата ми.
Срив ли ще е или възкресение?
Поела съм по път без спирки.
Не си намирам оправдание да спра.
Чакам те и бягам едновременно.
Водя си бележки-спомени по часове,
защото е възможно скоро само те да са ми спътник.




Блог класация

сряда, 1 август 2012 г.

ЩЕ бъде ден

Искам да се напиша, без чернова и без да трия. И да ме видиш както никой досега. Ще се разлея на редовете,  ще се просмуча в думите, ще попия в буквите. Ще изтъка образ от нишки от вчера, от днес, от сънища и реалности, от скрити съкровища, тъмни коридори и бели петна, от недогледани дъги, от дълбоки въздишки и възклицания, от сласт и поквара до детска невинност.  Ще се разтворя в цветовете. Ще ме помиришеш. Докато четеш ще потека по теб, ще те докосна някъде отвътре и дълбоко, ще ме почувстваш.

 ...

Ще ме изпратиш да си ходя, написана и изживяна.


Блог класация

четвъртък, 12 юли 2012 г.

Заглавие..предполагам

Нямо кино.
Пиша си субтитри.
Трия.
Безобразно тихо.
Вечер с цигарен дим..
..и бавни танци
Целувки по гърлото на чашата.
Виното поражда близост.









юни'2012 Блог класация

неделя, 24 юни 2012 г.

агония на миражи в просъница

пуша и филтъра
на теб ми напомня
отчаяно вдишвам в опит да задоволя никотиновата жажда
получавам само кофти вкус в устата
не горчи колкото теб,
но имате много общо
няма шанс да ги откажа
почти колкото няма да откажа и теб
агония на миражи в просъница



Блог класация

петък, 22 юни 2012 г.

Низходящо

не      мога        да         те       мразя
напоследък не мога и да те обичам
предпочитам       да     си    спомен
знаеш,    меланхолията   ми   отива

малки   женски   кризи
опити   на   издихание
заразна  е  апатията ти
или имаш във излишък


имам рамка
без картина
осветлена 
лента



Блог класация

сряда, 20 юни 2012 г.

Непостижимо -

думите ти да са истина
времето да не е враг
вратата да не е заключена
да имам още чернови за теб

Вместо това -

играем си на сила
с изтънели нерви
въжен мост
почти прегризан

Блог класация

вторник, 19 юни 2012 г.

Събирателно определение

тъмните сенки под очите ми
в контраст с чистата ти съвест
пито-платено
ръцете са чисти
само черно под ноктите

няма да знаеш
аз няма да питам


6 по скалата на Рихтер
фасадата все пак стои
очите само се избягват
и неудобните въпроси


оплождам се с щастие
ин витро
една от нас е ялова
а може би и двете


в очакване на миналото
в безпомощното настояще
защото бъдещето ни
болезнено се раздвоява



Блог класация

понеделник, 4 юни 2012 г.

С канела

..Масова истерия. Давят се в мечти на забавен каданс. Трият, копират, препращат, размножават хвърчащи листовки надежда. Проглушителни писъци, тътен .. и накрая всичко е шепот. Няма опция "забрави", няма и заден изход. Сърца с вакантна ниша. Интервю за поста. Препоръки от други? Изпаднаха по пътя. Не търсиш, а намираш. Издишай! Групова терапия. "Как най-бързо да си извадя главата от задника?" Без лоши чувства. Любовта ще спаси света.. за всеки случай си потърси и друга кауза. Главата пулсира, реалността се оказа малко негостоприемна. Заспивай! Колко му е да си измислиш нова? Колко от теб съществува? Претегли на кантар мечтите. 3 килограма? Моля, 3 литра студена вода! ..с канела, за да си по-убедителна когато повтаряш, че "не е чак толкова зле".


Блог класация

вторник, 27 март 2012 г.

Навярно няма да се разпознаеш...

Жалко подобие на личност, която отчаяно искаш да бъдеш, но никога няма да си. Всъщност никога няма да си личност. Просто блуждаещ поглед, изпразнен от съдържание. Луташ се на посоки, зададени от случайно преминаващи атоми, крадеш идентичности в тъжната си невъзможност да ги напаснеш към празното място на вдъхновението, потенциала и интелекта. Тъжно разхищение на кислород, епидермис и пространство. Мъчително обратно броене на съществуване без въображение, без сила, без дух, без цвят.




Блог класация