пластмаса=/=стъкло

светът може и да не свърши скоро, но годината безвъзвратно си отива.

като равносметка:
изписах много думи, за хора, които нямаха какво да ми кажат. 

нищо. 

оставих си прекалено много въпроси към тях без отговор.
не знаех,  знаех, не знаех и после пак наобратно кое съм?, колко съм?, защо съм?.

много неща ми се случиха за първи път - повечето неприятни.
смених посоката няколко пъти - все срещу вятъра.
нищо.

разочароваха ме повече пъти, отколкото ме направиха щастлива.

не бях "специална", но научих много специални неща, които никога няма да забравя.

повторих и потретих грешки и не научих защо са грешни.
и сигурно никога няма.
получената любов < дадената любов.
но в любовта не се брояло, нали?
нищо.
не написах писмо до дядо Коледа.
някак си имам безнадеждното усещане, че дори той(ако го имаше)не може да ми помогне..аз и не знам за какво точно.
украсих елхата чак на 23.
дори се изненадах когато все пак открих подарък отдолу.
а преди обичах елхи.
обичах и от онези големи стъклени топки.
сега ги правят пластмасови и безопасни.
няма я тръпката, когато държиш в ръката си деликатната сфера и едно малко невнимание може да залее пода с остри стъклени парченца коледа.
"коледата е възможна"..и пластмасова.
а моите 12 месеца не бяха.
боса разходка по натрушени стъклени топки.
за да ги събера и залепя.
и да украся елхата.