без илюзии. край-начало.

Понякога правилните решения не са тези, които искаме да вземем. Някои решения изобщо не могат да се нарекат нито правилни, нито грешни. Някои решения са просто нужни.

Грешното и правилното са илюзиите, с които успокояваме съвестта докато всъщност правим каквото е нужно. Кръщаваме решенията си грешки, провали, успехи, авантюри в зависимост от крайната точка, която достигнем. После повтаряме наизуст, че не крайната цел е важна, а пътуването до нея. И на вас ли ви звучи лицемерно?
Животът в черно-бяло, но не като екстракт от сивото, а като дуел между двете крайности, обречен на вечна непостижимост....
Силно начало. В края на абзаца мисълта изтънява. Започваш нещо. Ще имаш ли силата да го довършиш? Прекъсната линия или дебела черта? Извърви пътя докрай. Поне този път.