събота, 15 септември 2012 г.

Някой да им каже, че не е за двама!

Обвързваме се, завързваме се, държим здраво и не се пускаме. Строим си стъклени кули от сигурност. Милиони малки човечета с една идея - да контролират живота. Правим планове, вземаме решения, замиваме, прибираме се, оставаме, отказваме се, приключваме, започваме, разделяме се, събираме се. Обичаме се по команда и по график, когато е удобно, важното е да е сигурно. Важното е да си мислим, че има някой, който чака, който ще е там no matter what. Такъв човек няма. Измисляме си го, един и същ е(в главата ни). Само му сменяме имената. Вярваме, че пъпните ни върви са неразривно свързани, а в действителност сме на хиляди километри, в едно легло, на една маса, ръка в ръка, очи в очи..на хиляди километри. Пращат ни покани +1, защото "светът е за двама",  промотират ни любовни мобилни тарифни планове, с които се предполага, че ще си говорим безплатно до безкрай. Жалко, че много от тези, които ги ползват отдавна нямат какво да си кажат. Тласкат ни ден след ден в коловозите на утъпкания път към Рая. Някой успя ли да стигне до Рая все пак?! И този Рай, и всички останали са само проекции на нуждата ни да контролираме положението, да чертаем бъдещето, да обуздаем времето, на страховете и самотата ни..или на страха от самотата(?!). Раят е онова ментално състояние, в което очакването за утре и страхът от утре са почти изравнили везните. Раят е поредната ти неосъществена мечта. Майната му на Рая! И на коловозите, и на брачните халки, и на масите за двама, и на скоковете с бънджи за двама(?!), на колелетата за двама(?!),  ...оставете само спортните коли с две врати, на тях им отива. :*


Блог класация

Няма коментари:

Публикуване на коментар