...

"Ние сме същото нещо, от което са направени сънищата"

"Бурята" Просперо

 

 

Понякога да се разбиеш в стената е най-хубавото, което може да ти се случи. Понякога натискаш газта до край, въпреки че знаеш, че летиш с пълна сила към стената в еднопосочна улица. Задънен край. 30 секунди адреналин. После..

Дали е твоята улица? Дали си попаднал случайно там? Дали на стената пише твоето име?  Трябва да разбереш преди да срещнеш стената. После въпросите нямат значение.

Когато дойде времето за решения, знаеш, просто знаеш. Винаги можеш да се откажеш от трийсетте си секунди извън орбитата и стената изчезва. И с нея всичко, което има значение.