петък, 18 април 2014 г.

Спрях да бягам, защото в ръцете ми има повече отколкото мога да нося, а не бих рискувала да изпусна прашинка. Избрах си да се загубя. Пускаме трохи по пътя и понякога се въртим в кръг. Но всичко е наред. 
Ходя леко. Почти не стъпвам по земята. Замаяна съм и не виждам по-далече от онова легло, където сънувам жената, до която се будя. После сънувам по цели дни. Но всичко е наред. Когато си позволиш да бъде.




Блог класация

Няма коментари:

Публикуване на коментар