Как умират страхливите...думи.

- Думите просто не текат, човече, запъват на всяка сричка, бунтуват се в устата ми, тичат към гърлото, удрят си главата в сливиците ми, висят на тях, засядат, блъскат се, забиват малките си гумени ботушки в езика ми, пробиват го, перфорират го целия. Накрая се давят в горчива слюнка с дъх на кафе и цигари. Умират, човече, аз просто преглъщам виновно. И отпивам още кафе.

- Пробвал ли си просто да си отвориш устата ?

пишем за жените
които обичаме
които мразим
за леките
инфантилните
себичните
самотните
прекалено тъжните 

за другите е
т
р
у
д
н
о.
да Им разкажеш
за шотландското каре
целувките в червени телефонни кабини
колекцията от пътни билети
балкански дървени колиби
речни камъчета
жълъди от 
еееей-онова-село-до-трявна ...

затова щастливите хора сме бездарни писатели (:

В теб няма нищо английско

моята английска лейди 
не пие чай
има план за всяка буква в азбуката
и събира куфара си за минути



                 ___


в която и посока да тръгнем
който и език да говорим
'дом' е всичко което чувам
защото носи Тангра, мед 
и виното от Мелник
рафтовете ми с книги
подправките на баба
и събира всичко
в двете ми любими думи

онази гадателка
със смешната кърпа
и заекването

е говорела за теб                                                                                    всички изписани страници

но тогава още не знаех                                                                                са били само предговорът

на тази книга

но тогава още не знаех

в сложния часовников механизъм

на хаоса в който всеки ден 

откривам себе си и други демони

ти си чаркът 

който кара кукувицата да пее точно в 12

когато съм изповядала всичките си скитания

и не съществува друго място освен това легло

защото

след седмото небе идва твоето царство