жънеш само каквото посееш                          
това не съм го сяла
да не съм в чужда нива?!
или някой е объркал семената?!
а и не е време за жътва
не прибирам плодове
от чужди грешки

когато съм щастлива, съм щастлива за трима
когато съм тъжна, и хората в рекламите за паста за зъби вече не се усмихват
да ми дадеш
да ти дам
колко?
една усмивка време
и ръцете ти
които са винаги меки

повредени крушки

Ти си 30 минутната еуфория от евтин хап, купен от някой изпаднал дилър на ъгъла срещу някоя гимназия. Последват те драйфане, главоболие и лоши спомени. Ти си от ония некачествени наркотици,  след които се чудиш за к'во ти е било да се занимаваш с шибани химии, а не си си пушил тревата. Понеже си некачествена, не е нужно лечение от теб и никой не ходи на рехабилитация. Просто те изхвърля в тоалетната чиния и решава да се грижи повече какво пуска в тялото си. Решение на незрялост и развилнели се хормони, грешка, от полезните. Бърз секс в тоалетна, някъде в мръсотията и тоалетната хартия сигурно има нещо красиво..трябва да си друсан, за да го видиш. Проблемът е, че никой не остава друсан до края с теб, все някога отрезняват или слънцето изгрява преждевременно. И трябва да се скриеш обратно при меката светлина на премигващите крушки. Безсмисленият театър на големите ти лъжи и малките скрупули ще завърши както всеки бягащ престъпник - затворник в собствения му ум, защото стъпки остават дори когато си с гръб.
Почини си. Излизат бръчки от много усмивки, особено от насилените. 
Като си обърнеш главата на другата страна по-добре ли се чувстваш в тялото на много личности, никоя от които не си ти?

Един ден крушките светват.

Къде ще отидеш тогава?

пеперудите от стомаха ми
в рамки на стената ти
ехо на пърхащи крила




този твой страх от пеперуди..

..

илюзия за пълното празно
транса на многото "О" - та
късно нощем и рано сутрин
и понякога в обедната почивка
но бедрата и никога не са
достатъчно топли

Демонa стрих на прах,
разтворих го в чаша топла вода.
Терафлу за душата ми.
Аз съм той и той е аз.
Толкова е колкото му дам.
Днес му взимам правата.
Един ден след утре
ще бъде
минало-
едно от
многото
ми.

Свети Валентин ли?!

Като лудите, на които се смееш
Така да обичаш
Като роб да си и слугиня
Като бръшлян да си
И да не можеш без студения камък, на който се увиваш
Като птица да си
Заклещена в гнездото си
Глуха да си за лъжите
И сляпа да си за плесниците
Като лекар, който не може
Сам себе си да излекува
Така да обичаш
Като пъстърва да си
В солени води
Сама да се събличаш
Сама да се обличаш
Виното във вода да превръщаш
И все жадна да ходиш
Така 
да 
обичаш.


...

Не ти ли стига?

ликьор:

сладък,

но слаб.

не ме е страх.

Докато говоря бъркам времената, правилното е някъде по средата, граматически неточна проекция на лексикален недостиг. Надолу и нагоре от тук изглеждат като хоризонтални прави, позиционирани в празно пространство. Да се движиш по една от тях е като да ходиш по въже, една грешна стъпка и ставаш миниатюрна точка на листа.

понякога казва, че я обича
случва се
при пълнолуние  и около финала на биг брадър
големите думи не трябва да се хабят
казва
любовта се изтърква
притрива се
като използван многократно презерватив
затова не използват
не им трябва
любовта им си е по природа безопасна
..и безплодна

познавам хора, които ме познават
и груги, които познават...числата от тотото
предпочитам вторите.

"Любовта трае 3 години"
..в най-добрия случай,
а Бегбеде се оплаква?!
Моята вечна любов онзи ден
спомена, че любовта не е вечна.
И останахме аз и моите 3 месеца.
И книгата не Бегбеде, която ми подари.
Но на 20 много неща изглеждат вечни,
в това число махмурлукът в неделя сутрин.

Познавам те както листата познават земята
където така тихо падат през есента -
пътешествие към края без неизвестни.
Сюжет на Чехов си - поука няма,
а смехът боли дълбоко в дробовете,
за да не личи, усмихвам се широко.

глухите ноти на тази мелодия

отварят сухи усти на риби

които отдавна се мятат по пясъка

слухът ти се плъзга по слузестите им люспи

и наоколо все повече замирисва на нещо умряло

"Ало, краля на фолка?!"

Уважаеми(пфф хахах) г-н Боянов,
(за неосведомените Азис)
Виждам, че Вие като един отявлен изкуствовед, допринесъл неимоверно много за развитието на българската сцена и културния живот на страната(тук опитвам да не се смея) сте стигнал в дневния си ред и до театрите. Тази Ваша увереност в личната ви ерудираност и компетентност навярно идват от многобройните ви награди с международна важност от списание "Нов фолк"? Неочаквано е за нас, Вашата покорна фен аудитория, да Ви чуем да говорите за култура. Неуместно е човекът асоцииран основно с репликата "кво прайш ма парцал", навлязла във всекидневния българския език в благодарение на Вас, да дава изявления за такова изкуство като театъра и "театралите".  Вие обичате ли да ходите на театър, г-н Боянов? Кои български театрални актьори познавате лично? - би искала да знае вашата публика. Не бих си позволила да заявявам "колко е ниска културата на народа ни", но какво мислите за Вашата култура? Интерес на "нискокултурния" българин също би представлявал и въпросът четете ли(не списания)? Кои са любимите Ви автори? Как виждате развитието на чалга индустрията в Европа? Наистина ли вярвате, че средностатистическият европеец ще бъде впечатлен от Вашето творчество? Какво ново бихте предложили на публиката, освен споделянето на интимния си живот и сексуални предпочитая в текстовете и интервютата си, които вярвам, вече за никой не са тайна или интерес? 
Надявам се да намерите време за отговор някъде измежду многобройните си изяви и дейност по културизиране на българския народ.

Позвлете ми да завърша във Ваш стил:
АЗИСЕ, ЕЛА НА СЕБЕ СИ!

Автор: Ивелина Данаилова

временна амнистия

на тленните останки

от минало без корени

и бъдеще без смисъл

последни три желания

палачът става златна рибка

...

ролкови кънки
заседнали в пясъка
толкова е сиво
че не мога да съм наивна дори
една реалност следва друга
и не мога да си затворя очите
тъжна ли да съм или щастлива
че този път знам истината
?
дубъл две
или за първи път
обичам с отворени очи
?

simple

зимата е спуснати щори и дим

зимата е китайско с две вилици и the big bang theory

зимата сте ти и парфюмът ти по възглавницата

зимата си ти в моя тениска, сгушена в леглото

зимата е прегръдки и шалове

как се усмихваш когато ти целувам нослето

как ме завиваш преди да заспим

как се преструваш, че ти харесва как готвя

как правиш кафе и как миеш чиниите

как аз те ядосвам, как ти ме ядосваш

и през цялото време не спирам да те обичам

пластмаса=/=стъкло

светът може и да не свърши скоро, но годината безвъзвратно си отива.

като равносметка:
изписах много думи, за хора, които нямаха какво да ми кажат. 

нищо. 

оставих си прекалено много въпроси към тях без отговор.
не знаех,  знаех, не знаех и после пак наобратно кое съм?, колко съм?, защо съм?.

много неща ми се случиха за първи път - повечето неприятни.
смених посоката няколко пъти - все срещу вятъра.
нищо.

разочароваха ме повече пъти, отколкото ме направиха щастлива.

не бях "специална", но научих много специални неща, които никога няма да забравя.

повторих и потретих грешки и не научих защо са грешни.
и сигурно никога няма.
получената любов < дадената любов.
но в любовта не се брояло, нали?
нищо.
не написах писмо до дядо Коледа.
някак си имам безнадеждното усещане, че дори той(ако го имаше)не може да ми помогне..аз и не знам за какво точно.
украсих елхата чак на 23.
дори се изненадах когато все пак открих подарък отдолу.
а преди обичах елхи.
обичах и от онези големи стъклени топки.
сега ги правят пластмасови и безопасни.
няма я тръпката, когато държиш в ръката си деликатната сфера и едно малко невнимание може да залее пода с остри стъклени парченца коледа.
"коледата е възможна"..и пластмасова.
а моите 12 месеца не бяха.
боса разходка по натрушени стъклени топки.
за да ги събера и залепя.
и да украся елхата.