Докато говоря бъркам времената, правилното е някъде по средата, граматически неточна проекция на лексикален недостиг. Надолу и нагоре от тук изглеждат като хоризонтални прави, позиционирани в празно пространство. Да се движиш по една от тях е като да ходиш по въже, една грешна стъпка и ставаш миниатюрна точка на листа.

понякога казва, че я обича
случва се
при пълнолуние  и около финала на биг брадър
големите думи не трябва да се хабят
казва
любовта се изтърква
притрива се
като използван многократно презерватив
затова не използват
не им трябва
любовта им си е по природа безопасна
..и безплодна

познавам хора, които ме познават
и груги, които познават...числата от тотото
предпочитам вторите.

"Любовта трае 3 години"
..в най-добрия случай,
а Бегбеде се оплаква?!
Моята вечна любов онзи ден
спомена, че любовта не е вечна.
И останахме аз и моите 3 месеца.
И книгата не Бегбеде, която ми подари.
Но на 20 много неща изглеждат вечни,
в това число махмурлукът в неделя сутрин.

Познавам те както листата познават земята
където така тихо падат през есента -
пътешествие към края без неизвестни.
Сюжет на Чехов си - поука няма,
а смехът боли дълбоко в дробовете,
за да не личи, усмихвам се широко.

глухите ноти на тази мелодия

отварят сухи усти на риби

които отдавна се мятат по пясъка

слухът ти се плъзга по слузестите им люспи

и наоколо все повече замирисва на нещо умряло

"Ало, краля на фолка?!"

Уважаеми(пфф хахах) г-н Боянов,
(за неосведомените Азис)
Виждам, че Вие като един отявлен изкуствовед, допринесъл неимоверно много за развитието на българската сцена и културния живот на страната(тук опитвам да не се смея) сте стигнал в дневния си ред и до театрите. Тази Ваша увереност в личната ви ерудираност и компетентност навярно идват от многобройните ви награди с международна важност от списание "Нов фолк"? Неочаквано е за нас, Вашата покорна фен аудитория, да Ви чуем да говорите за култура. Неуместно е човекът асоцииран основно с репликата "кво прайш ма парцал", навлязла във всекидневния българския език в благодарение на Вас, да дава изявления за такова изкуство като театъра и "театралите".  Вие обичате ли да ходите на театър, г-н Боянов? Кои български театрални актьори познавате лично? - би искала да знае вашата публика. Не бих си позволила да заявявам "колко е ниска културата на народа ни", но какво мислите за Вашата култура? Интерес на "нискокултурния" българин също би представлявал и въпросът четете ли(не списания)? Кои са любимите Ви автори? Как виждате развитието на чалга индустрията в Европа? Наистина ли вярвате, че средностатистическият европеец ще бъде впечатлен от Вашето творчество? Какво ново бихте предложили на публиката, освен споделянето на интимния си живот и сексуални предпочитая в текстовете и интервютата си, които вярвам, вече за никой не са тайна или интерес? 
Надявам се да намерите време за отговор някъде измежду многобройните си изяви и дейност по културизиране на българския народ.

Позвлете ми да завърша във Ваш стил:
АЗИСЕ, ЕЛА НА СЕБЕ СИ!

Автор: Ивелина Данаилова

временна амнистия

на тленните останки

от минало без корени

и бъдеще без смисъл

последни три желания

палачът става златна рибка

...

ролкови кънки
заседнали в пясъка
толкова е сиво
че не мога да съм наивна дори
една реалност следва друга
и не мога да си затворя очите
тъжна ли да съм или щастлива
че този път знам истината
?
дубъл две
или за първи път
обичам с отворени очи
?

simple

зимата е спуснати щори и дим

зимата е китайско с две вилици и the big bang theory

зимата сте ти и парфюмът ти по възглавницата

зимата си ти в моя тениска, сгушена в леглото

зимата е прегръдки и шалове

как се усмихваш когато ти целувам нослето

как ме завиваш преди да заспим

как се преструваш, че ти харесва как готвя

как правиш кафе и как миеш чиниите

как аз те ядосвам, как ти ме ядосваш

и през цялото време не спирам да те обичам

пластмаса=/=стъкло

светът може и да не свърши скоро, но годината безвъзвратно си отива.

като равносметка:
изписах много думи, за хора, които нямаха какво да ми кажат. 

нищо. 

оставих си прекалено много въпроси към тях без отговор.
не знаех,  знаех, не знаех и после пак наобратно кое съм?, колко съм?, защо съм?.

много неща ми се случиха за първи път - повечето неприятни.
смених посоката няколко пъти - все срещу вятъра.
нищо.

разочароваха ме повече пъти, отколкото ме направиха щастлива.

не бях "специална", но научих много специални неща, които никога няма да забравя.

повторих и потретих грешки и не научих защо са грешни.
и сигурно никога няма.
получената любов < дадената любов.
но в любовта не се брояло, нали?
нищо.
не написах писмо до дядо Коледа.
някак си имам безнадеждното усещане, че дори той(ако го имаше)не може да ми помогне..аз и не знам за какво точно.
украсих елхата чак на 23.
дори се изненадах когато все пак открих подарък отдолу.
а преди обичах елхи.
обичах и от онези големи стъклени топки.
сега ги правят пластмасови и безопасни.
няма я тръпката, когато държиш в ръката си деликатната сфера и едно малко невнимание може да залее пода с остри стъклени парченца коледа.
"коледата е възможна"..и пластмасова.
а моите 12 месеца не бяха.
боса разходка по натрушени стъклени топки.
за да ги събера и залепя.
и да украся елхата.

НА (К)РАЯ НА СВЕТА

Вдишай дим.
В моите дробове.
Зарази ме.
Моите атоми.
В твоите молекули.
Една експлозия време.

Sometimes life conspires to make liars of good men

муза

настървено искаш да си муза

искаш да изсипя думи

чувства

искаш ли да видиш как боли

искаш ли да пусна сълзи по листa

извивам си ръцете в пореден опит да ти обясня 

бяла котка някога ми е пресякла пътя 

и ме е обрекла да съм черна винаги отвътре

таванска стая в края на града 

и едно несбъднато дете

като дъга си, от която нямам спомен

звяр, от който нямам страх

мъченица с твърде много грехове
езичница с твърде много богове

Нишки

Ако болката е факторът, който променя. Ако разочарованията и разбитите сърца учат на нещо.. Ако опитът променя представите.. Какво правя тук?

Научила ли съм нещо или съм просто безрасъдна и наивна? Защо се връщам тук? 

Отношенията са нишка, нито дебела, нито тънка, кога ще се скъса нишката не зависи от нея самата, а от това как е пазена, покривана когато вали, обгрижвана през ураганите, скривана от остри предмети и думи. Нишката не може да бъде съдена за нейната неустойчивост, пътят и съдбата и зависят от тези, които стоят от двата и края, защото тя е ..просто нишка. Да дадеш душа на нишката, цвят и емоции, да я насочиш, да я увиеш, да я изпънеш, да оставиш себе си върну нея и някъде по средата да срещнеш другия е това, което я прави специална. Ако третираш правилно малките памучни влакънца на нишката, приглаждаш ги, обгрижваш ги и не я дърпаш към себе си повече, отколкото я дърпат от другата страна, тя може да те изненада с твърдост и издържливост, като стоманено въже. 

Нишките обаче се късат. Късат се лесно при това. Нишките нямат его, амибиции, тайни и тъмни мисли. Хората имат, имат в повече. Късат нишки, тъкат нови, опитват за завържат стари. С грубите си ръце унищожават деликатните памучни влакънца на собственото си щастие, защото на милиардната планета, на която живеят е тесногръдо да поддържаш само една нишка, нали? Завързаната нишка трудно се преглъща, както не можете да прокарате възелът на конец през ухото на игла. Предполагам, че явно дори любовта има своя лимит.

спестени въпросителни

шум, който те смущава    .....     мелодия, която тананикаш

тук си   .....   просто пребиваваш

интересуваш се   .....    от куртоазия
имаш ли     .....   какво да кажеш

стъпваш     .....    по мен като по кожа на тигър, 

                   метната пред рафта с наградите ти Грами. 

без илюзии. край-начало.

Понякога правилните решения не са тези, които искаме да вземем. Някои решения изобщо не могат да се нарекат нито правилни, нито грешни. Някои решения са просто нужни.

Грешното и правилното са илюзиите, с които успокояваме съвестта докато всъщност правим каквото е нужно. Кръщаваме решенията си грешки, провали, успехи, авантюри в зависимост от крайната точка, която достигнем. После повтаряме наизуст, че не крайната цел е важна, а пътуването до нея. И на вас ли ви звучи лицемерно?
Животът в черно-бяло, но не като екстракт от сивото, а като дуел между двете крайности, обречен на вечна непостижимост....
Силно начало. В края на абзаца мисълта изтънява. Започваш нещо. Ще имаш ли силата да го довършиш? Прекъсната линия или дебела черта? Извърви пътя докрай. Поне този път.

echo of a dying love

Лъжа те, за да ти кажа истина,

която не разбирам,

а ти вече знаеш,

защото очите ти чуват,

а сърцето ти не вижда.

....

...

"Ние сме същото нещо, от което са направени сънищата"

"Бурята" Просперо

 

 

Понякога да се разбиеш в стената е най-хубавото, което може да ти се случи. Понякога натискаш газта до край, въпреки че знаеш, че летиш с пълна сила към стената в еднопосочна улица. Задънен край. 30 секунди адреналин. После..

Дали е твоята улица? Дали си попаднал случайно там? Дали на стената пише твоето име?  Трябва да разбереш преди да срещнеш стената. После въпросите нямат значение.

Когато дойде времето за решения, знаеш, просто знаеш. Винаги можеш да се откажеш от трийсетте си секунди извън орбитата и стената изчезва. И с нея всичко, което има значение.

котки

не падам по гръб
лягам..ако знаеш как да ме накараш
иначе се приземявам на крака
(късно вечер и на четири)
но това вече го знаеш
мъркам, по-често викам
това и съседите го знаят
знаеш за снощи
и за преди това
синини и одрасквания
като шарки по козината
животинско и изтънчено
по котешки..